Проф. Каприев: Чрез насаждането на телесен страх хората се отказаха от свои основни права и свободи

Светът след Covid-19. Прогностиката стана начин на говорене, защото може би е удобно да визуализираме своето бъдеще и да се опитаме да разберем накъде върви светът. Кое е новото нормално и колко време ще продължи то? Инициативата на БТА интелектуалци, учени, журналисти, общественици да разсъждават над бъдещето на света, моралните уроци от пандемията и промените, които очакват да видят. Ще настъпят ли интензивни трансформации в качеството на живота, проф. Георги Каприев, философ и медиевист, коментира в "Нашият ден": 

"Тази ситуация обхвана практически всички страни в Европа и ние можем да направим бърз срез на реакциите, на състоянието на духа на европейците, и аз не съм щастлив от резултатите. По Великден моят приятел големият американски философ Кент Емери ми писа, че огромната част от населението на САЩ е убедено, че душата умира с тялото. А аз отговорих, че част от българското не е сигурно, че има душа. 

Оголи се ниският, слабият, социален, исторически, ако щете културен имунитет на европейското човечество. 

Изведнъж се оказа, че ние искаме благоденствието да се повтаря и повтаря... И в едни момент ние започнахме да мислим за себе си само като за тела. Медицината и науките ни обещават безсмъртие – единствено като тяло – здраво, мускулесто и широко усмихнато. Антропологическа катастрофа...

Ето това изскочи от тази криза – европейското човечество се намира в една тежка антропологическа криза

Има един процент – социолозите казаха към 20 – които показаха изключителна сила на характера, бих казал на духа, останалите 80% са притеснителни. Оказаха се много леснопроводими опитите чрез насаждане на телесен страх хората да се накарат да откажат свои основни права и свободи, свои задължителни компоненти на това, че са социални същества, имащи душевност, духовност. Всичко това отиде на заден план... Това показва, че европейското човечество има много по-широка отвореност за тоталитарно управление, отколкото ние си въобразявахме.

Писателката Здравка Евтимова смята, че "Посланието е, че ни очакват дни, изпълнени с изпитания и напрежение и ние всеки момент, всеки час трябва да доказваме, че сме по-големи от трудностите. Това е предизвикателство, което ще ни направи и по-гъвкави, и по-разумни, и по-предпазливи. Това ще изисква и светът след Covid-19. А може би трябва да се научим да живеем с него и да ни напомня за нашата отговорност като хора."

"За мене страхът е един универсален език, който говори на всеки отделен човек. Страхът може да има и положителни проекции. Дано са такива... От нас зависи кой път ще изберем – дали ще се поддадем на паника, или ще проявим ум и изобретателност." 

Според писателката трябва да има равновесие – когато постигаме материално добруване, това трябва да ни води до духовно израстване.

Доц. д-р Петър Стоянович, историк, журналист и бивш министър на културата, твърди, че "Господ ни изпраща и доброто, и лошото, за да се подготвим за бъдещето чрез страданието и надеждата". Той смята, че се справяме зле. 

"Мисля, че понятията ни са доста объркани – отдавна не сме имали никакви сериозни катаклизми, истинска масова смърт, истинско гражданско преживяване на обща мъка, на обща беда. Всичко в България от край време е било твърде лично, ако сега добавим и икономическия егоизъм, този "аз" става с двойно "а". Отдавна нямаме сетивност за това какво представлява истинската болка, истинското ограничение... Оказахме се недостойни хленчещи хора в тази пандемия. Душата отдавна умря. Тя се стопи като един по-тънък сос за месо, налят на жега..."

"Ние мислим с философията и с дългосрочността на мухата еднодневка. И като история, и като нация сме известни с това, че последователността, предвидимостта, постоянството е едно от най-чуждите състояния на българския дух.