Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Машинното гласуване отново влиза в дневния ред на парламента, след като депутатите обсъждат различни варианти за промени в изборния процес – от връщане към 100% машинен вот, през изцяло хартиено гласуване, до въвеждане на сканиращи устройства за бюлетини. Темата коментираха  проф. Михаил Константинов, математик и изборен експерт, и Жоро Пенчев от Гражданско обединение за честни избори.

За т.нар. скенери за бюлетини, които бяха обсъждани в парламентарната правна комисия, проф. Константинов Той подчерта, че подобен тип гласуване се използва и в САЩ, и в Русия. При този модел избирателят попълва хартиена бюлетина по строго определен начин, след което тя се отчита от скенер. Ако бюлетината не е коректно попълнена, устройството я връща за корекция.

Пред bTV проф. Константинов обаче беше категоричен, че въвеждането на такава технология на този етап е нереалистично, тъй като няма достатъчно време. Според него на предстоящи избори гласуването ще остане "по стария начин“, а дискусията за скенерите в момента по-скоро отклонява общественото внимание.

Сериозни резерви изрази и Жоро Пенчев. Той посочи, че основният риск е липсата на време за тестване, обучение и подготовка – както на изборната администрация, така и на самите избиратели. По думите му част от предложенията за промени премахват утвърдени контролни механизми при хартиения вот, като сверяването на подписи и бюлетини, втория печат и проверката на кочаните.

Пенчев предупреди още, че се създават предпоставки за недостиг на технически персонал, който да поддържа устройствата в изборния ден. Това може да доведе до хаос в секционните комисии, липса на яснота как да се реагира при проблем и в крайна сметка – до загуба на доверие в изборния процес и излишно похарчени публични средства.

Проф. Константинов напомни, че въвеждането на нова изборна технология изисква между 5 и 10 години подготовка. В България експериментите с машинно гласуване започват още през 2014 г., след предварителни обсъждания от 2013 г. Според него този срок е бил спазен, но опитите за бързи промени в момента не почиват на експертна логика.

И двамата участници в разговора се обединиха около тезата, че радикални промени в изборните технологии без достатъчно време и подготовка носят повече рискове, отколкото ползи.

Константинов и Пенчев спориха по въпроса дали въвеждането на машинното гласуване в България е довело до много по-ниска избирателна активност.