Президентът
Румен Радев с предложение до парламента за провеждането на референдум за еврото с въпрос "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута "евро" през 2026 г.?" Решението сега е в полето на депутатите. Ако те откажат да го приемат обаче, възможно ли е Конституционният съд да се противопостави, ако бъде сезиран?
Според преподавателя по конституционно право проф. Пламен Киров Конституционният съд в някакъв смисъл се е произнесъл по подобно дело. "Ще видим дали би останал на позициите си при следващо допитване, което би дошло от
Румен Радев, ако НС отхвърли искането му. Няма срок за произнасянето на КС, ако определи делото като допустимо. Ако се проведе референдум, той може да бъде успешен. Това е възможно заради условието в него да участват поне толкова избиратели, колкото са гласували в предходните избори, а те бяха по-малко от 30%", каза пред NOVA NEWS преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.
Държавният глава подчерта, че всеки опит на политическите сили да представят предлагания от него референдум като "за" или "против" европейското бъдеще на България, ще бъде груба манипулация. Междувременно секретарят на президента по правните въпроси Крум Зарков се оттегли от поста си с аргумента, че искането на държавния глава е за "референдум по конституционно недопустим въпрос".
"Народното събрание е единствената институция, която може да се реши дали да се произведе референдум. Ако се съберат поне 400 000 подписа валидни подписа на граждани, тогава по силата на закона парламентът е длъжен да вземе позитивно решение за провеждането му, но както видяхме веднъж вече това не се случи (бел.ред. при искането на "Възраждане" през 2023 г.). Сега математиката в НС е в полза на отклоняването на искането на президента за референдум", коментира проф. Пламен Киров.
Проф. Киров уточни, че в искането на президента не се оспорва цялостното влизане в еврозоната, което е задължение на държавата по силата на договора за членство в ЕС.
"Става въпрос за времевата рамка, в която ще се приеме валутата евро, защото има много страни с подобни клаузи в договорите си, приети преди нас в Съюза, но които продължават да ползват националните си валути. Някои от тях правиха и референдуми, в които народът се произнесе с отрицателно становище за влизане в еврозоната. Става дума за правови държави като нашата. Защо и у нас да не може да се проведе национално допитване? Влизането на България в еврозоната е задължение към ЕС, може да бъде отложено, но не и отменено", заяви конституционалистът.