Проф. Знеполски: Няма нищо по-страшно от несвободния човек

Проф. Ивайло Знеполски културолог, университетски преподавател и бивш министър на културата, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. интервюто е проведено на 24.05.2023 г.)



Професоре, коя е любимата ви българска дума? 

Свобода. 

Свобода. Защо? И как разбирате свободата вие днес? 



Защото без човек да се чувства свободен и реално да бъде свободен, той не може да направи нищо съществено, не може да бъде себе си, не може да развие потенциала си, не може да се чувства щастлив, не може да се чувства полезен. Днес няма нищо по-страшно от несвободния човек. За съжаление, и в режим на свобода има хора, които са несвободни, т.е. затънали са в съображения, страхове, двойни сметки, т.е. хора, които продължават да бъдат подчинени. 

Зад вас стои респектиращо научно творчество, което обхваща над 50 книги, над 100 статии, публикувани в България и чужбина. Вашите спомени и важни уроци какви са, професоре, от извървения интелектуален път? 

Урокът ми е, че човек трябва да следва вътрешните си пориви и интереси и да види по какъв начин могат да се съчетаят с дневния ред на обществото. Защото в областта на науката има едно предупреждение, че само тези, които са в една строга определена рамка, само с една наука, дълбаят и т.н., само те могат да стигнат до постижение или само те заслужават да се нарекат "специалисти“ в една област. Според мен науката днес е едно свободно поле, тъй като и през медиите, и през огромната литература, през информацията нахлуват толкова много идеи, проблеми и теми, че е много трудно да останеш в затворник на една от тях. И слава богу, някак си това следване на поривите, на интереса ми ме избави от академичната скука и от академичното повторение. Смених през живота си страшно много научни полета и в края на краищата намирам, че те взаимно по някакъв начин се допълват, тъй като цялата проблематика, касаеща човека и обществото, е свързана. Отначало се занимавах с кино, филмова критика, филмова теория. След това преминах към семиотика, теория на изкуството, на интерпретацията, след това – към тълкуване на големите романи, след това – към историята, и най-накрая отново се върнах към философията, която е, така да се каже, моята базисна дисциплина и от която тръгнах, и която съм учил. Така че трябва да остане животът със свободни валенции и през цялото време да търсим и нещо ново, и нещо, което може да ни помогне в по-голяма степен да се изразим и да бъдем полезни. 

Споменавайки че сте тълкувал големите романи, знаете, днес всички говорят за Георги Господинов с неговото "Времеубежище“, което получи престижната награда "Букър“. Това е голямо признание за българската литература. Какво според вас успя да ни напомни с това отличие г-н Господинов? 

Първо да кажа, че изключително се радвам и съм щастлив за това, че Георги Господинов успя да спечели тази награда. Това е един голям успех, защото през тая награда той се превръща и в своеобразна витрина за нашата изолирана, малка литература на един локален език, и по този начин приносът му към нашата култура е безценен. Много съм щастлив, че съм приятел с него. Вярвам в таланта му и вярвам, че той ще може да оползотвори този капитал, който получи. 

Професоре, президентът заяви, че в днешния ден "сваляме доспехите, зарязваме злободневните дискусии, пози и титли и крачим заедно“. Защо според вас един ден от 360 може да ни обедини, а в останалите сплетните не спират? 

Има места и моменти от историята на един народ, които задават идентичността му. Но те са няколко, не е само този ден, има и още няколко дни. Така че слава богу, това са едни територии, които остават извън големите ни духовни и политически кризи, и са някакъв вид плаха надежда, че не всичко още сме загубили в исторически и в съвременен план. 

Няма как да не ви попитам как възприемате вие формулата, за която се споразумяха първите две формации в парламента – редовен кабинет с мандат от година и половина и премиери на ротация? 

Аз винаги съм твърдял, че политиката е изкуството на диалога, на търсенето на общоприемливи решения, на зачитане на опонента. И следователно, лично смятам, че това е една успешна крачка, тъй като нашият политически живот рискуваше да се превърне в политическа джунгла – озверели хора, настроени един срещу друг и довели до безизходица ситуацията. Така че това е една глътка въздух. Не смятам, че този алианс, да го наречем, тъй като никой не иска да застане за думата "коалиция“, няма да бъде много дълготраен, но той идва в един важен момент, в който трябва да се свършат едни работи, които са спешни и които няма да позволят страната ни да изпадне в криза, и финансова, и дългова, а и морална по някакъв начин, тъй като хората все повече се обезверяват, че политиците могат да решат основните проблеми, които седят пред нас. Аз съм против правенето на сметки – кой отстъпи, кой спечели, кой загуби, какво загуби, какво спечели, ще бъде ли успешна тази формула. Нека да дадем време, за да видим какво ще излезе. Само времето и резултатите могат да покажат дали е бил успешен този политически ход, или не е бил успешен. Но той дава глътка въздух и възможност за известно цивилизоване на политическите нрави, приучаване към диалог.

Самият факт, че трябва да се търси и само в диалог могат да се вземат тези решения в това Народно събрание и че това мнозинство на хартия може да се превърне в истинско мнозинство, само ако един друг се чуват, слушат, съобразяват и взимат решения, които в края на краищата са от обща полза. Надявам се малко от политическия егоизъм и дребните сметки как може да се използва политиката за нас самите да загубят терен и да отстъпят малко.