Когато разговаряме с децата, трябва да сме максимално откровени. Често, в старанието си да бъдем услужливи родители, спестяваме много истини на децата, като слагаме маски. Децата обаче знаят това, което не трябва да знаят. Те се идентифицират със скритата истина и не питат за това, за което самите родители не са готови да бъдат питани.
Най-неприятното е, че децата стават симптома на скритата истина, затова може да проявяват различни поведенчески или телесни симптоми, с които да показват какво някой родител пренебрегва или потиска в себе си, каза Ангелова.
Установявам в разговор с хората, които идват при мен, че те не успяват да останат насаме със себе си, каза още тя.
По думите ѝ човек има нужда да остане в своята тишина, да е сам със себе си и да прави нещо за себе си - да излезе сам на разходка в природата, да остане сам и просто да съзерцава. Така получава отговори, които са му нужни. Можем да променяме живота си, но понякога забравяме как да го правим, добави Ангелова.