Разказ от първо лице за ужаса на болестта и изолацията. Присъда ли е COVID-19?

Жена, която е болна от COVID-19 от 9 март, но се тества едва 2 седмици по-късно, разказва за ужаса на изолацията пред камерата на Нова телевизия. Анонимността й е запазена, тъй като се притеснява за семейството си - страхува се, че обществото няма да я разбере. Затова ще я наричаме г-жа Маринова.

"Коронавирусът е изпитание на морала. Приятелите ми се страхуваха да говорят с мен дори по телефона", сподели тя.

"Бяхме на ски в Банско. Сина ми се разболя на 8-ми март. Реших да му направя тест за грип, за да знам как да процедираме. Видях в лабораторията, че правят и тест за коронавирус и му направих и такъв. Тогава резултатите не показаха да е заразен с COVID-19", разказа жената. 

Въпреки това решава да се самоизолира със сина си. 

"Аз се разболях на 11 март. Вдигнах 39,5 градуса. Температурата не падаше 3 дни. Не ми мина през ума, че може да съм болна от коронавирус. Реших, че е грип", сподели още г-жа Маринова.  

Състоянието на жената обаче се влошава.

"Загубих обонянието си. Имах много тежко главоболие, сериозен задух, страшна болка в гърдите. Усещаш натиск. Устните ми бяха посинени", сподели тя. 

Тест си направила чак на 27-март, който показал положителна проба за COVID-19. След като разбира, че е болна от коронавирус, заминава със сина си на село, за да се изолират и да се борят с болестта.

Личният лекар, РЗИ, полиция и жандармерия проверяват дали жената спазва карантината.

"Полицаите ми купиха лекарства и ми ги закачиха на оградата. Казаха ми, че парите не са важни, а е важно да оздравея. Това ми даде сила", разказа г-жа Маринова. 

На 2 април и синът й е тестван, но резултат още няма.

"Не съм виждала другите си деца и мъжа си от месец. Нямам търпение да ги видя", споделя жената през сълзи.