С всяка секунда българският публичен дълг се повишава средно с 362 лева. Това показва часовникът на дълга, поставен в центъра на столицата. В момента той отчита над 31 млрд. лева дълг, а това означава, че всяко българско семейство трябва да плати по над 15 000 лева.
В центъра на София, на пешеходно разстояние от Министерския съвет, Народното събрание и Българската народна банка, гражданите могат да се запознаят с нивото на българския публичен дълг.
"Бюджетният обрат настъпи през септември 2020 година в средата на пандемията. Тогава имаше голяма актуализация на бюджета с огромен дефицит. Оттогава управлява четвърто правителство, но философията е една и съща - колкото повече харчим, толкова по-добре", каза бившият вицепремиер и икономически министър
Николай Василев пред
България он еър.
Прогнозата му е, че до края на годината дългът ще расте средно с 362 лв. в секунда или 1,3 млн. лв. на ден.
"С новите актуализации на бюджета и с новите дългове, които трябва да се вземат, до края на годината дългът ще нарасне със 7 млрд. лв. ", уточни той.
От "Продължаваме промяната" са категорични, че място за притеснение няма, защото дългът намалява спрямо миналата година.
"Държавният дълг към края на миналата година беше 33 млрд. лв., а към 31 април е 31 млрд. Имаме намаляване на външния дълг с 2 млрд. лв.", заяви депутатът от "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев.
Антикризисните мерки, които обяви правителството, няма как да не окажат ефект и върху държавния дълг, убеден е Василев. Като добра мярка той определя увеличаването на прага за регистрация по ДДС от 50 000 на 100 000 лв.
"Всички останали мерки не ги харесвам, не ги наричам антиинфлационни, а проинфлационни. Това са мерки на парче, които имат негативни резултати. Ако махнем всички данъци, кой ще пълни бюджета и колко ще са дефицитът и дългът?", попита Василев.
От началото на годината кабинетът е поел нов дълг от 1,8 млрд. лв. По закон общо правителството има право да вземе до 7,3 млрд. лв. нов дълг, като около 3 млрд. лв. са предназначени за рефинансиране на стари дългове, а останалите - за покриване на бюджетния дефицит.