Сеизмолог с подробности за земетресението в Южна Адриатика

Адриатическият басейн е тектонска зона на натиск – действието е от Африканската плоча върху Евразийската плоча. Съществува и хипотеза за обособеност на Адриатическа микроплоча, която се движи със скорост 4-5 мм/год към швейцарските Алпи. Това коментира Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).

Ето какво още обясни сеизмологът:

В южната централна част на Адриатическия басейн в петък 23 февруари т.г. в 10:23 местно време (11:23 в България) е регистрирано земетресение с магнитуд 4.8 (Европейски сеизмологичен център). Събитието е локализирано на близо 80 километра южно от остров Млет чрез записи на повече от 200 сеизмични станции. Сред тях са четири станции от сеизмичната мрежа на България, отстоящи от епицентъра на разстояния между 600 и 800 км.

Както е обичайно за сеизмичните събития по територията на Адриатическия басейн, новото земетресение е в категорията плитки – дълбочината на източника му е фиксирана на 10 км под морско ниво.

Земетресението не е последвано от повреди поради отдалечеността на източното и западното крайбрежия.

На територията на Западни Балкани на изток от епицентъра сътресения са усетени освен по крайбрежието на Хърватска (районите на Дубровник, Сплит и Риека) до повече от 400 км, още в съседните държави: Черна гора на по-малко от 200 км (Херцег Нови, Подгорица и др.), Албания до около 200 км (Курбин, Вора, Тирана), Босна и Херцеговина до около 350 км (Мостар, Сараево, Зеница, Баня Лука), и в Италия на запад до около 200 км (Бари, Матера, Таранто, Фоджа). За отбелязване е, че в Балкански селища, неотдавна претърпяли трусове или преминали през значителни повреди в миналото (26.11.2019, магнитуд 6.4), населението е особено чувствително към нови сътресения.