В новия Закон за храните няма да има отделна глава, в която се третират храните, съдържащи ГМО, уточни Донкова по време на националната конференция "Достъп до добра храна". За уреждане на този въпрос ще има препратки към наредбата за етикетирането. Границата от 0,1% съдържание на модифицирани организми не е окончателно уточнена, но това е таванът, който се използва в другите страни от ЕС, където има подобно законодателство, разрешаващо да се етикетират специално свободните храни.
У нас рядко се срещат храни, чийто етикети указват съдържанието на ГМО, каза доц. д-р Цвета Георгиева от Националния център по обществено здраве и анализи. 64 държави в света етикетират продуктите с модифицирани продукти. Според нея този туп храни са най-изследвани, а етикетът за съдържанието се слага за информация, а не защото ГМО е вредно. Затова тези храни не попадали под ударите на Закона за вредните храни, който сега се дискутира усилено.
Не е тайна, че най-често генетични модификации има в суровините, които са внос от САЩ Аржентина, Бразилия и други страни, в които няма сериозни забрани в тази област. Те се срещат в царевичното брашно и соевия лецетин, които са сред най-използваните при производство на сладкарски изделия.
В храните за животни може да се влагат само разрешени от ЕС модифицирани фуражи, като допустимото количество е отново 0,9%. Необходимо е производителите и търговците на фуражи да предоставят на купувачите информацията, че храната за животни съдържа ГМО, както и уникалния код на ГМО.
България е страна свободна от ГМО и нашата позиция е, че ние няма да допуснем отглеждане модифицирани организми в страната, както и няма да допуснем внос. Това каза зам.-министърът на земеделието Васил Грудев по време на конференция за добрата храна във връзка с планираното трансатлантическо споразумение със САЩ. В сектора на земеделието страната ни има червени линии, които няма да бъдат прекрачени, беше категоричен той.