Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Славчо Нейков: Имаме остра нужда от енергийна стратегия, 40 000 мегавата ВЕИ мощности чакат присъединяване
Автор: Йоланда Пелова 18:37 / 04.10.2023Коментари (0)714
©
В София се проведе първото издание на международния форум и изложение “Енергийна еволюция 2023: европейски практики, местно приложение". Събитието има за цел да акцентира върху различни възобновяеми източници на енергия. Участниците имат възможността да се запознаят с най-новите постижения във ВЕИ сектора, иновативните технологии, бизнес модели, финансови решения, както и да научат кои са най-добрите практики при разработването, прилагането и регулирането на възобновяемите енергийни проекти. Един от модераторите на събитието бе г-н Славчо Нейков, който е председател на Института за енергиен мениджмънт, той е гост в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

 

Г-н Нейков, България последна изпрати в Брюксел своите планове за регионите, които ще понесат едни от най-големите щети от прехода към климатична неутралност. Над 90 са областите в Европейския съюз, в които се очакват последствията от Зеления преход и загубата на работни места да се усетят по-сериозно. Как ще се отрази, според вас, тази стъпка на страната ни, на България? И ще бъдат ли големи последствията за хората?

Аз ви благодаря, че "слагате пръст в раната", особено в днешния ден, когато текат и преговорите между синдикатите и правителството. Именно във връзка с цялостната тема за прехода към климатична неутралност и по-конкретно за ролята на въглищата в целия този процес. Безспорно темата е изключително болезнена, защото става дума за много хора, които са заети в сектора. Но искам да подчертая изначало, че темата за климатична неутралност не е само тема, свързана с енергетиката, тук става дума въобще за нов тип икономика, която е насочена към въвеждане на нови технологии, към отразяване на реалностите, и в енергийния пазар, и в индустрията, и в транспорта, и в земеделието и т.н. Що се отнася конкретно на въпроса Ви за това как стоят нещата в България, дали ще има загуба на работни места. Аз мисля, че загуба на работни места при една добра политика няма да има. По-скоро ще има наложено от обстоятелствата разместване на работните места. И естествено, ще има промяна в типа работни места.

Преквалифициране на хората в друга област?

Да, точно така преквалифициране. Това преквалифициране и то до много голяма степен е неизбежно, просто защото технологиите вървят с бясна скорост и познатата ни схема за производство на електроенергия от въглища, естествено отстъпва, и тя отстъпва, поради пазарни причини, а не поради това, че някой някъде е взел някакво решение. Аз ще ви дам само две числа за илюстрация за тези промени.

По статистически данни през първата половина на 2023 г., производството на електроенергия от въглища в Европа, в сравнение с първата половина на 2022 г. е спаднало с 27%. Второто число, което искам да дам само за илюстрация, то касае конкретно България, през 2022 г. в страната са се появили 38% повече ВЕИ мощности в сравнени с 2021 г. И това е една тенденция, която няма нищо общо с някакви административни решения, това е просто пазар. Така че естествените промени, които се налагат от пазара ще рефлектират безспорно и върху работните места. В България, поради демографския срив безработицата е много ниска, и безспорно това в конкретната ситуация е плюс, но пак казвам, ще има нужда от преквалификация.

Безработицата е ниска, казвате?

Да, безработицата в България е ниска, просто защото имаме голям демографски проблем. Въпросът е икономически и със съдействието на държавните институции и най-вече на бизнеса, да има бърза и ефективна преориентация. И естествено, да се възползваме от възможностите, които се предоставят и по линия на Зелената сделка и чрез други формати за ефективно планиране и усвояване на средствата, които така да се каже България ще получи в този контекст, но акцентът не е върху парите, акцентът е върху реформите и върху преквалификацията.

Казвате, акцентът не е върху парите, но сега малко ще поговорим в тази посока, защото те също са важни. Германия и Полша знаем, че са от страните, които се очаква да получат най-много европейски средства, тъй като там се очаква да има и много големи щети, ако това не се случи, ако не бъдат подпомогнати тези държави от Европейската комисия. Какво очаквате да бъде отношението към България, какво ще получи България?

България като страна-член на ЕС ще получи това, което е договорено, ако говорим за конкретни суми, искам да кажа, че специално по отношение на въглищните региони ние можем да разчитаме на почти 2,5 млрд. лв. грантови средства. Като цяло в контекста на общите суми, които са и по Плана за възстановяване и устойчивост и по Териториалните планове, знаете, че ако до края на тази година не постигнем договорености с ЕК по представените териториални планове, има вероятност да загубим 4 млрд. лв. тоест, номинално става въпрос за една немалка сума, но пак казвам, в случая особено важни са реформите. А за да се осъществят реформите е необходима адекватна държавна политика и също така е необходимо много добро планиране, включително и по места.

Много важен фактор в конкретния случай за България е и преодоляване на това разногласие, което съществува към днешна дата, което е актуално между енергетиците, специално тези, които са свързани с въгледобива и правителството. Защото на правителството му предстоят много тежки разговори с ЕК. Представянето на Териториалните планове от страна на България не е краят на процеса. Защото те трябва да бъдат съгласувани с ЕК, има по-нататък и други формални процедури.

Да, те вече са получени там, сега предстои да бъдат оценявани, предстоящите 2 до 4 месеца.

Точно така.

Г-н Нейков, съществуват ли обаче някакви рискове, свързани с този Зелен преход? Трябва ли да внимаваме, според вас, нещо да не се случи? Знаем, че той ще бъде труден този преход, споменахте и вие, и за работниците и за държавата предстоят тежки преговори на правителството. Какъв трябва да е подходът на държавата и за какво трябва да внимаваме?

Рискове безспорно има, защото не става въпрос за някаква чисто формална процедура. Става въпрос за отношението на държавата от една страна към процеса на Зеления преход и от друга за отношението на държавата към нейните граждани, което е най-важното. Гражданите трябва да бъдат адекватно защитени. Но в това отношение трябва да има разбиране и от гражданите.

И конкретно в контекста на темата за въглищата, аз вече изразих своята позиция, включително и пред ваши колеги. Трябва да се разбере - въглищата вече си отиват, отиват си по-бързо отколкото сме мислили, и трябва респективно ние много бързо да се нагодим към цялата тази ситуация.

Има няколко аспекта, които се популяризират в публичното пространство. Един от тях е, че ще останем без ток - такъв риск няма по никакъв начин, поради няколко причини. Първата причина е, че ние и към момента сме много сериозен износител на електроенергия. Втората причина е, че в контекста специално на електроенергията и не само на нея, ние сме част от един регионален европейски пазар. Така че дори и да има някаква моментна липса на ток в конкретна ситуация, тя много бързо може да бъде компенсирана. И на трето място, аз вече подчертах, много активно навлизат новите технологии, които произвеждат нов вид електроенергия на база на възобновяеми енергийни източници, развива се енергийната ефективност, така че в това отношение, риск да останем без ток - няма.

Вторият риск, който се популяризира, е че токът ще стане много скъп. Цената на тока се определя от пазара. При положение, че има достатъчно възможности за производство на ток, за което вече говорих, няма начин цената да бъде с някакви огромни отклонения на първо място, и второ, да има разлика между цената в България и цената в нашите съседи. ние сме в рамките на един пазар. Големият риск всъщност, който съществува, е ние като страна и хората респективно, да не успеят да се нагодят достатъчно бързо към тези промени, които настъпват.

Това, за съжаление, ако не стане, ако това нагаждане не се осъществи навреме, може да повлече след себе си серия от рискове, които са свързани с развитието на конкретни региони, а оттам и до много сериозни демографски проблеми. Така че рисковете са не толкова по отношение на сигурността, на снабдяване и цената, колкото по отношение на социални и на демографски аспекти. Ето защо е необходима, на първо място, много ясна държавна политика в това отношение, за което призоваваме отдавна и същевременно много активна позиция от страна и на хората, и на бизнеса.

Как отговаряте на противниците на тази “зелена спекулация" я наричат, сравняват я дори с комунизма? 

Аз не бих искал да правя сравнения между Зелената сделка и комунизма или Зелената спекулация, но фактът е , че Зелената революция върви с пълна сила. Аз ви дадох две числа, свързани със статистиката, ще ви дам още няколко примера в това отношение, включително и за неща, които аз лично научих на тази конференция, която вие анонсирахте в началото, т.е. информацията е така да се каже от извора и съвсем прясна.

В Европа вече има страни, в които повече от 3/4 от произвежданата от тях електроенергия е зелена енергия. Тук включвам Австрия и Норвергия, а в Гърция този процент надхвърля 50. И това е само в рамките на няколко години. Искам да подчертая още едно обстоятелство, понеже е важно да гледаме примерите от съседите. Знаете, че в Гърция само в последните месеци имаше два огромни катаклизъма, единият беше пожари, другият беше свързан с наводнения. Тоест, това са неща, които хората виждат и усещат пряко в резултат на изменение на климата.

По предварителни оценки щетите са за над 6 млрд. евро. При това не става въпрос за катаклизми, които са засегнали цялата страна, а само отделни региони. Паралелно с това, тази зелена трансформация, революция или както искате да я наречем, върви много активно и в България. Аз споменах за увеличаването на ВЕИ мощностите, но да припомня, че миналата седмица, в петък беше прието изменението на Закона за енергията от възобновяеми източници, съгласно което вече гражданите имат законова основа за много по-активна позиция като производители на електроенергия за свои нужди, включително и чрез т.нар. Енергийни кооперативи. Това допълнително ще промени въобще концепцията за електроенергийния пазар в страната.

Така наречената либерализация на пазара?



Точно така, това е един допълнителен, но той е нов акцент, защото вече се появяват нови играчи, които са субекти, а не са обекти на този пазар. Всичко това променя цялостната структура и е част от Зеления преход и това нещо го решава пазара. Всичките тези промени ги решава пазарът, а те не се налагат с административни мерки. Това, което прави ЕС чрез законодателството, което естествено рефлектира и върху националното законодателство е не да създават този процес, а да го канализира, да го управлява в рамките на обща енергийна политика. Така че България трябва да се възползва много активно и от финансовата помощ, и от концептуалната помощ, и от опита на други страни в това отношение. В Гърция, между другото има над 2000 енергийни кооператива, които съществуват от години. Така че това е пътят.

Г-н Нейков, в Интер експо център в София се проведе събитие, което акцентира върху стандартите и ролята на човешкия капитал за енергийната трансформация, предизвикателствата, също така възможностите и моделите при финансиране и инвестиции във ВЕИ сектора, търговията с енергия и ролята на енергийните борси в конкурентността и прозрачността на пазара. Какви идеи още се откроиха? Вие споменахте за някои от тях, но какви други идеи може да споделите с нас?

Освен, че се представих нови технологии, беше много интересно да чуем какво става в съседна Турция, как се стимулира пазара на зелена енергия. Беше представена информация, че всеки краен клиент, всеки битов клиент, ако желае, може да заяви изрично, че желае да получава зелена енергия. И при това положение, това се отразява във фактурата му, не само като информация, но включително има и някакво намаление на цената, т.е. използва се някакъв ценови стимул в това отношение. Бяха представени много интересни примери от Германия, от Швейцария, например за т.нар. Соларни панели, слънчеви панели, които хората инсталират по покривите на домовете си или в двора си.

Да, доста модерно е вече и в България, знаем, има ги на много места.

Така е, само че това, което беше ново, което беше представено е, че вече има специализирани компании, които отдават под наем тези съоръжения на граждани. И при уточняващия въпрос - каква е ползата от това да ползваш нещо под наем, вместо да си го купиш, получихме много логичен и интересен отговор. Всъщност, тези фирми, които отдават под наем подобни съоръжения те поемат целия бюрократичен процес по изграждането. Те поемат самото изграждане, те поемат и поддръжката след това, т.е. крайният потребител, който наема едно такова съоръжение, на практика няма никакви организационни грижи, свързани с изграждането и с поддръжката, което е много важно.

А само печалба?

Точно така. Фактически той си разделя печалбата по някаква схема с тази фирма, която му отдава под наем тези съоръжения. Ето има такъв тип опити, които са изключително важни, изключително ценни, особено сега, когато в България този пазар тепърва предстои да се развива. Имаше много интересна информация, свързана също така с въпроса за кадрите.

Част от лекторите бяха университетски преподаватели, включително и ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитров, имаше и представители на университети във Велико Търново, в Габрово, на Софийски университет, които споделиха изключително интересна информация какво правят по две линии. Първо, по отношение на обучение на кадри, на специализирани кадри, свързани със Зеления преход, и второто нещо, което е, например проф. Димитров, ректора на УНСС изнесе много интересна информация за това какво прави университета, за да намали своите сметки.

Да, може ли да ни споделите накратко?

Ставаше въпрос за соларно осветление на паркинг, инсталирани панели, свързани с производство на електроенергия, но най-добре е да пиете вода от извора, в това отношение.

Разбира се, да, ще поканим проф. Димитров, за да ни разкаже.

Но отделно от това, много интересна информация представи и лектора от Стопанския факултет на Софийския университет, където вече има целеви магистърски и докторски програми, насочени към енергийния сектор и специално свързани със зеления преход. Така че много неща бяха казани и този тип иновативен подход трябва да се поощрява, включително и от държавата, а не само чрез организиране на съответни събития.

Къде обаче се позиционира България днес по пътя за Зеления преход, гледайки на международната сцена какво се случва? Къде сме ние и къде можем да стигнем в рамките на година-две-три?

Ние по принцип сме много критично настроени към себе си, като граждани, като българи, и това не е лошо. Но се оказва, че нещата не са чак толкова зле, по принцип. Например, един от лекторите беше евродепутат, български евродепутат, г-жа Цветелина Пенкова, която каза, че средното усвояване на евросредства в ЕС е около 30%. Така че при нас също този процент не е много висок, така че не сме чак изпаднали толкова, колкото се казва.

Другото нещо, което е, в България процентът на ВЕИ мощности расте с изключително приличен темп на фона на общо инсталираните мощности, които имаме. Даже нещо повече, изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) г-н Ангелин Цачев, който също беше един от лекторите каза, че има над 40 000 мегавата ВЕИ мощности, които чакат присъединяване. Там, разбира се, съществуват проблеми с мрежите, които трябва да бъдат изчистени. Така че процесът върви, естествено има плюсове и минуси, но като цяло не трябва да се подценяваме чак толкова, не сме изостанали в това отношение.

Има разбира се, конкретни ситуации, както сега с въглищата, които изискват принципни, концептуални, стратегически решения, които няма да бъдат толкова лесни, първо вътре в България, а след това и в преговорния процес между правителството и ЕК. И затова правителството трябва да бъде подкрепено в тази ситуация, трябва да се търси максимален консенсус. Ясно е, че трудно ще бъде постигнат такъв по всички въпроси, но в крайна сметка, правителството е това, което решава.

Аз много се радвам, че специално по темата за стратегията сега конкретно се поиска среща в парламента. Защото парламентът е този, който ще приеме в крайна сметка енергийната стратегия.

Енергийната стратегия, да, която е много важна и ключова да я има като документ, за да се спазва. Но такава, до този момент, мисля, че все пак съществуваше, нали г-н Нейков?

Да, стратегия имаше до 2020 г., тази стратегия е изработена през 2009 г., приета през 2011 г., тя функционираше до 2020 г., но честно казано, тя вече към 2012-2014 г. вече беше остаряла. Защото енергийният пазар се развива с много по-бързи темпове.

Отколкото действията на правителството, очевидно.

Аз само ще припомня, че в тази стратегия, която беше до 2020 г., твърдо бяха записани 2000 мегавата нови ядрени мощности. Много отдавна стана ясно, че АЕЦ "Белене" няма да го бъде, ето ви само един пример за илюстрация. Така че има остра нужда от актуална енергийна стратегия. Тя трябва да бъде в пълен синхрон с няколко други документи със стратегически характер като Интегрирания план за енергетика и климат. Парламентарна Комисия по енергетика гледа т.нар. Пътна карта за климатична неутралност, предстоят промени в Закона за енергетика. Има много неща за съгласуване, и затова е важно да е ясно накъде отиваме, на стратегическо ниво, парламентът да определи тази рамка и след това правителството, в рамките на своите компетенции да доразвива оперативно нещата.



Още по темата: общо новини по темата: 148
29.01.2024 »
02.01.2024 »
21.12.2023 »
05.12.2023 »
10.11.2023 »
06.11.2023 »
предишна страница [ 1/25 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Актуални теми
Кабинетът "Денков - Габриел"
Световна черна хроника
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Грипна епидемия обхвана страната
49-ото Народно събрание
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: