Спряха ли да се бракосъчетават българите?

Все по-често чуваме твърдението, че бракът вече не е на мода и че съвместното съжителство го измества. Какво обаче показват числата – вярно или невярно е това твърдение? Кога бракът е предпочитаният вариант и кога приключва с развод? 

Връщаме се 20 години назад. Браковете сключени през вече далечната 2003 г., са били близо 31 хиляди. Десет години по-късно, те са вече с почти 10 хиляди по-малко. Именно от 2013 г. обаче, броят им пак тръгва нагоре. Така, година преди пандемията, двойките сключили брак са почти толкова, колкото тези 20 години по-рано. Но периодът, който промени всичко и всички, остави отпечатъка си и върху тази тенденция. Оттогава браковете пак започнаха да намаляват.

През миналата година, сключените съюзи са под 22 хиляди, което е с 4 хиляди по-малко за период от една година. Ако говорим за мода, то изводът би бил, че тя периодично се завръща, след което отшумява. В момента се женим точно толкова, колкото сме го правили между 2011 г. и 2013 г.

Кой и къде се жени? Най-голяма част от встъпилите в брак през миналата година, са били на възраст между 25 и 29 години. Най-малко, са били младоженците под 18 и над 60 години. Оженилите се непълнолетни мъже са 19 г., най-много в Пловдивско. Омъжилите се непълнолетни жени обаче, са в пъти повече – над 300 души. 1/5 от тях, живеят в област Сливен, а тези бракове са станали възможни едва след разрешение на съответния районен съд.

Близо 1000 господа над 60-годишна възраст са сключили брак, а техните връстнички предприели тази стъпка, са малко над 500. Бракът с регистрирана най-голяма възрастова разлика, е сключен между непълнолетно момиче и мъж във възрастовата група 50-59 години.

3/4 от браковете са сключени от хора живеещи в градовете, логично най-много са тези в най-големите населени места. Има обаче и области, в който населението живеещо в селата, е сключилото повече на брой бракове от градското население. Такъв е случаят в Кърджали, Разград, Силистра и Търговище.

Що се отнася до бракове неприключили благополучно, може да се каже, че бележим лек спад. През 2023 г., до развод са стигнали 9 хиляди двойки – с 400 по-малко отколкото година по-рано, но както видяхме и браковете са били по-малко. Показателна обаче, е 2013 – година равна по брой бракове на миналата, но с почти 2 хиляди развода повече. Абсолютен рекордьор за последните над 20 години, е 2017 г. – с регистрирани над 16 хиляди развода, въпреки че въпросната година съвсем не е рекордьор и по сключени бракове.

Най-голяма част от развелите се, са на възраст между 40 и 49 години, като броят на мъжете и жените е еднакъв. Най-много са разводите в областите, където се намират най-големите ни градове, а до най-малко разводи пък, се е стигнало в област Смолян – само 70. Основно съюзите са прекратявани "по взаимно съгласие“.

Какво се случва и в останалите държави от в Европейския съюз? Най-много бракове миналата година са сключили в Унгария – 6,6 на 1 000 души население, както ги измерва Европейската статистика. Това е и единствената държава, в която браковете не само не бележат спад по време на пандемията, а дори напротив – увеличават се, пише NOVA.

Второто място е за Латвия, със сравнително сходен резултат. В края на класацията се подреждат Португалия и Словения, а данни за Кипър и Австрия липсват. Латвийците задържат втората си позиция и при разводите, като ги изпреварват само съседите им от Литва с близо 3 развода на 1 000 души.

Най-малко съпружески раздели има в Словения и Малта. Освен за Кипър и за Австрия, в тази класация пък липсват данни за още три държави и това причината, тя да се състои едва от 22 позиции. България обаче, фигурира. И по двата показателя, държавата ни се намира в средата – със стойност много близка до средната за Европа.

От Евростат изчисляват, че на всеки 1 000 българи, през миналата година са се сключили четири брака, а един и половина се е разпаднал.