Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Парламентът окончателно гласува ограничение до 20 избирателни секции в страни извън ЕС, които са разположени извън консулства и посолства.

Нарушенията в изборните секции

"Преди една година Конституционният съд разгледа безпрецедентно количество избирателни секции в България - над 2200, като констатира, че в 50% от тях има нарушения, които променят изборния резултат. Всички станахме свидетели на нарушенията в изборния процес - дописване пред камерата, изхвърляне на бюлетини пред камерата... Имаме доказано за стотици бюлетини, попълнени от една и съща ръка", каза Стефан Манов от Обществения съвет на ЦИК.

Той е категоричен, че не може да се казва, че дадени избиратели са "втора категория и нямат право да гласуват".

"Пак българите извън страната бяха виновните и бяха "опраскани", както през 2016 г. патриотите със същото мнозинство ликвидираха изборите извън страната и ограничиха броя на секциите. В Конституцията изборното право е ясно казано - нещо повече, Конституцията има определен текст, че всеки български гражданин, без значение от местоживеенето му, се ползва с всички права и задължения", допълни Манов пред Bulgaria ON AIR.

Гласуването в чужбина

По думите му честният изборен процес може да се бъде контролиран чрез механизмите на Изборния кодекс.

"Всяка партия, включително "Възраждане", може да изпрати свои членове на СИК във всяка една страна по света. И това се прави. Откриването на секции в чужбина не доведоха до експлозия на вота в Турция, напротив. През 2009 година е бил до 90 000, а сега е наполовина. Това помогна на българските общности в Европа, САЩ, Канада да гласуват. В САЩ и Великобритания интензитетът на гласуване е по-висок от редица избирателни райони в страната, включително Видин, Враца, дори София 25-и МИР", подчерта членът на Обществения съвет към ЦИК.

"Говорим за отнемане на права"

Той припомни, че французите, живеещи извън страната, могат да гласуват дистанционно по интернет от вкъщи.

"Легитимността на българските институции - парламент, президент, през последните 30 години се дължи и на гласовете извън страната. Говорим за отнемане на права, това не е нова Конституция, която да ограничи правата на българските граждани. Те не са просто ненужни хора. Най-големият чуждестранен инвеститор в страната са българите, живеещи извън страната. Преводите са над 1,3 млрд. евро по банков път", коментира още Стефан Манов.

Машини и скенери за гласуване

Според него използването на машини за гласуване максимално намалява човешкия фактор.

"Във входа на опитите за промени в изборното законодателство, включително тези скенери, видях една димна завеса, за да се отклони вниманието. Много лесно е да се продължат порочните практики за купуване на гласове и на цели комисии. Това руши доверието - колкото по-малко доверие има, толкова по-малко хора гласуват. Българските депутати са неграмотни, не се интересуват от чуждестранния опит. Президентът Йотова трябва да запази духа на Конституцията, като отложи максимално влизането в сила на този дискриминационен закон", категоричен бе Манов.