В последните години българската страна три пъти е правила, без разумна причина, реверанси за огромни суми на "Газпром", от които страната ни е изгубила близо 5 млрд. долара. Това заявява бившият министър на енергетиката и сегашен кмет на район "Средец" в София
Трайчо Трайков.
"Първо когато транзитният договор беше доброволно променен в наш ущърб през 2006 г, после при договарянето на Турски поток, когато се отказахме доброволно от клаузата транзитирай-или-плати при предсрочното прекратяване на транзита по трансбалканския газопровод и накрая през 2017 г, когато вследствие от завършилото производство на Европейската комисия срещу Газпром за нелоялна конкуренция в Източна Европа имахме срок, в който да поискаме компенсации за понесените вреди от незаконните практики, но не го направихме. Само от тези три действия загубите са приблизително към пет милиарда долара", изчислява той.
Трайков разказа и за една случка по времето си на министър на енергетиката в първия кабинет на Борисов.
"Тогава преговаряхме за АЕЦ "Белене" и един от най-спорните въпроси беше за ескалационните индекси на цената за времето на строителство. В зависимост от композицията им, крайната цена щеше да е с милиард и половина долара повече или по-малко. Веднъж на една среща в много тесен кръг получихме предложение за фиксирана цена без ескалации, която беше ... с още половин милиард по-висока от най-високата при най-неблагоприятния вариант за ескалации. Казах им, че са луди и че хората, които следят темата веднага ще видят, че офертата е абсурдна (оказа се, че не съм прав - когато я обявиха публично, преобладаваха радостните възгласи от експерти и политици, въпреки че аз като министър не я приех). Интересното обаче е това, което ми казаха тогава на срещата: "Не се притеснявайте, г-н министър, във всички медии ще пише, че сте провели ужасно трудни и сложни преговори с нас и сте постигнали невероятно голям успех по условията", разказва Трайков.
"И още една аналогия, във връзка със задаващия се арбитраж. На арбитража за АЕЦ Белене през 2014 г., един от аргументите на българската страна беше, че дори техническият проект не е бил лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране до прекратяването на проекта (наистина, последният драфт беше върнат с няколко хиляди забележки). По време на арбитража обаче, от ръководството на АЯР се скъсаха публично да обясняват, че всъщност техническият проект е щял аха-аха да бъде одобрен и на практика си е бил одобрен. И това, разбира се, беше използвано срещу нас", разкрива още той.