УНСС и БНБ с обща визия за финансовата стабилност на България

Еврозоната означава стабилност и предвидимост. Това каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“.

В "Седмица на еврото“ в партньорство с БНБ, Министерство на финансите и Асоциацията на банките в България УНСС подписа меморандум за сътрудничество с управителя на централната банка Димитър Радев.

"Меморандумът за сътрудничество с БНБ формализира нашите дългогодишни отношения с БНБ. Стъпваме на по-здрава основа за стажове, обмен на експерти, привличане на хора от практиката. Това е малка част от всички усилия, които нашият университет направи по отношение на дискусията и популяризирането на това какво ще се случи, ако България влезе или не влезе в еврозоната“, обясни ректорът на УНСС.

На конференцията е обсъден и въпросът за рисковете пред страната заради политическата нестабилност. "Партньорите от еврозоната и ЕЦБ искат да видят стабилност. Всички се надяваха да има политическа стабилност, за да може България да иска извънреден доклад. Ако сега изтървем този момент, можем да изпуснем влака и в следващите две години да не се случи нищо. Ако има популистки гласувания в бюджета, превишаване на 3-процентния дефицит или разходи, които ще увеличат инфлацията, приемането на България в еврозоната ще се отложи“, предупреди проф. Димитър Димитров.

По думите му невъзможността за формиране на мнозинство в 51-вия парламент крие риск за Бюджет 2025 г. "Не дава възможност да се очертаят параметрите на бюджет, който да изразява политики, а не просто популистки гласувания. Ако бъде сформирано ясно мнозинство, тогава ще има ясна отговорност кой предлага бюджета, кой ще го изпълнява, дали е изпълним. Сега всички са на фаза "Дайте да дадем повече пари“, коментира той.

Политическата стабилност е от ключово значение и за икономическото  развитие на страната, подчерта проф. Димитров. "Сериозните инвеститори и бизнеси искат предвидимост. Сериозните проекти – също. Те трябва да знаят кой ще бъде на власт утре, каква политика ще води и какви разходи ще заделя – дали за инфраструктура, дали за образование, дали за наука. В момента те просто отписват тази държава като потенциално място за инвестиции“, обясни той.