Учени от Пловдив с революционен пробив, разработиха екологичен стиропор

Революционен пробив в сферата на екологията - учени от катедрата по Биотехнология в пловдивския Университет по хранителни технологии разработиха екологичен стиропор, предава БНТ.

Материалът се добива от растителни отпадъци, върху които се отглежда специален вид гъба. Иновативният стиропор израства във формата, която му са зададе, а производството му не е скъпо.

Мечтата на всеки еколог за свят без стиропор е на път да се сбъдне, категорични са биотехнолози от Пловдив. Създаденият от тях заместител е на растителна основа и се разгражда напълно за по-малко от три месеца.

"В Европа сме първите, които се занимават с тази технология. Има много широк аспект на приложение тази технология и това включва възможността да се използват агроотпадъци от всякакъв вид, например - от слама, от лавандула, от роза", обяснява проф. Алберт Кръстанов от Университета по хранителни технологии в Пловдив

Екостиропорът, добит от отпадъците след производството на етерични масла, продължава да ухае, но може също да се произвежда и от обикновени дървени стърготини или житни трици. Върху тях по специален начин се отглежда гъбен мицел.

"По калъп се развива, придобиват формата в която ги култивираме всъщност или ги отглеждаме - може да бъде купа, може да бъде куб или както ние пожелаем", добавя гл.ас. Галена Ангелова от Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Така уникалният продукт може да израсте направо като плоскости за строителна изолация или в опаковъчна форма за шишенце парфюм или бутилка за скъпо вино. Голям винопроизводител от Австралия вече е проявил интерес. Български зеленчукопроизводители също проучват възможностите.

"Ние в момента имаме изключително голям проблем с опаковките, в които отглеждаме разсадите. Първо са много скъпи, тъй като се използват нефтопродукти и енергия, и второ - не подлежат на рециклиране." - казва Ради Радев, производител на разсад за зеленчуци.

Саксиите от екостиропор имат и допълнителен бонус - могат директно да се полагат в земята като я наторяват докато се разграждат. Те са типичен пример за кръгова икономика, а производството им не е скъпо.