Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Уникална изложба в Пловдив: Велики жени са втъкали съдбите си в котленски килими | ||||||
| ||||||
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" оп Радио "Фокус" с Лора Христозова - главен уредник в музея. С какво е уникална тази изложба на котленски килими и до кога може да се види? Регионален етнографски музей Пловдив има удоволствието да представи своята изложба "Живот от тъкан“ или "Жив (от) тъкан“ – разказ не просто за килима, а за това какво си отвъд него. И защо точно Котел? Защото там е едно много специфично място в българската история. Тъкането в Котел не се повторя в никой друг регион на страната и изобщо в света. Там се тъче на вертикален стан, там се тъче със специфична техника на чифт, правят се в тъканта ажури, но това са едни подробности за килимите. Чудесното е в нашата изложба, че нашите гости ще могат да видят изглеждащата звезда на Христос, когато той се е родил и тази звезда се е родила в небето. Именно тази звезда котленци втъкават в своите килими и това не се прави никъде другаде по целият свят. Няма друго място, където да се тече такава звезда и самият килим се нарича "къдряви звезди“. Не къдрави, а "къдряви звезди“. Може да се видят детските хвърчала, които са втъкани в килимите, те ги наричат "фучила“. Може да се видят килими като змии, лилии, карамфили, таблите. Таблите това са табли, донесени от Божи гроб от пътуванията на местните до Йерусалим, и когато ги връщат обратно, ги носят в дома си, жените толкова се впечатляват, че те ги втъкават в килима. Този килим се прави специално на прохождането на малката внучка. Когато се роди момиченцето, бабата започва да тъче килима, за да й го подари на нейното прохождане. Килими се тъкат в Котел за много празници, специално за тези празници. Примерно за посрещането на Васильовден се тъкат т.нар. "сурвакници“. Килимът е приказен с изтъкани птици и сурвачки по него, и звезди разбира се. Или пък килими, които се подаряват специално на младите. Килимът "Тебрис" – един много голям, с централен медальон. Той се прави, когато още се роди момичето, и когато се тъче, се втъкава мисълта, наричането. Бабата и майката наричат: "Така, както нишките се сплитат и оплитат, така да се намерят двете нишки, двата пътя на момата и момъка един ден, и те да бъдат безкрайно щастливи, съединени в едно цяло“. Този килим е първият дар, който се прави на сватбата на младоженците. Интересното е в котленските килими, че жената тъче не по зададени образци – тя знае всичко, всичко е в главата й. Тя може да изтече над 80 вида растения в килима. Изтъкава примерно пантичките на прозорците и на вратите, изтъкава капани, изтъкава различни животински фигури. Като много специфично е, че в Котел изтъкават години, те датират килими, години, имена на хора. Т.е. това е един исторически документ, който е изтъкан от нишки вълна. Всеки един килим разказва някакви истории? Точно така, всеки килим разказва някакви истории. А в нашата колекция имаме и конкретни килими с конкретни истории. При нас е килим, който е тъкан от сестрата на Георги Стойков Раковски, Нанка Търпанова. Килимът е от 1869 година, това е 150-годишен килим. Като тази жена е била толкова смела, и изобщо котленката е специфична жена. Казват още пътешествениците по това време, че тя може да изхранва семейството си, не мъжа, а жената. И те са били образовани, те са ходили на училище. Говорим за XVIII век жени. Те започват да се обличат по специфичен начин не с нашата традиционна носия, такава, каквато ние познаваме из страната. Нанка Търпанова си позволява да напляска свещеника, който е започнал да чете Евангелието в църквата на гръцки език, не на български. За такива жени говорим. Това са жените, които са втъкали своите съдби в килимите, които могат да се видят в нашия музей. Като тук е килимът на Ангел Букорещлиев – един от първите български композитори и създателят на Пловдивското певческо дружество. Тук е килима на д-р Рашко Петров – първата аптека, един от първите лекари в Пловдив, съратник на Левски и Раковски и участник в Първа българска легия. Този килим е собственост на колегите от Регионален исторически музей. Като в нашата колекция сме включили и участието на трима колекционери, което е безценно, и ние сме много благодарни на тях: Петя Янева, Якоб Ван Бейлен, той е нидерландец и инж. д-р Васил Веселинов. Едни пъстри хора с други още интереси професионални, но при нас техните нишки и пътища се събраха в нашата изложба с тези шест килима, които много допълват нашия разказ. Това са уникати, значи? Щом казвате, че всяка жена си го прави по неин собствен усет? Да, точно така. Няма втори такъв килима. Няма как да видите. Освен това, цветовете на старите килими, които са от XVIII век до Освобождението на България, вълната се багри от естествени багрила. Т.е. едно червено с друго никога не може да се повтори. Синьото е само този килим. Има един килим "Дивото синьо“, "Дивьото синьо“ го наричат – един много специфичен цвят синьо. Добре де, тези килими, как са оцелявали толкова време? Как успявате да ги пазите в този им вид? Тези килими са двулицеви. Това е другото характерно нещо. За тях казват: "100 години от едната страна и 100 години от другата страна“. Използвани са и вярвате ли, че някои от тях сякаш не са избили използвани, когато ги погледнете, така изглеждат. А ние ги пазим в нашите фондохранилища. Дарени са от различни хора през годините. Обикновено повечето са дарени на музея през 70-те години на ХХ век. Имаме килими от ТПК "Котленски край“. Това са вече произведения от 70-те години на ХХ век, които повтарят образци, но вече имат привнесени нови елементи в тях. Много са хубави моделите на братя Бояджиеви, фабриките и на Христо Балабанов, които реално са пионерите в индустриализацията на килимарството. В края на ХIХ век Христо Балабанов пък участва именно със своите работнички и килим "Къдряви звезди“ къде? На Пловдивско изложение. Тук той спечели златен медал с този килим "Къдряви звезди“. И може да го видите този модел при нас, да видите къде пише точно, че е спечелил златен медал. Интересна изложба, наистина! Наистина може да се говори много за котленските килими. Това е живот. Това не е просто тъкан, не е нещо направено просто така. Но какви все пак са тези материали, че толкова време да издържат? Вълна, естествена вълна, отглеждана от котленци, от мъжете в Добруджа – овцете там са гледани. Изпращат вълната в Котел и там се суши тази вълна и се обработва, почиства се, за да стане цветът като камилска вълна. За да стане цветът на самата вълна и здравината и като камилска вълна, толкова здрава на практика. И искам да кажа, че освен колекционерите, в тази изложба много голям принос има една дама от Сливен Дора Куршумова, която е изследовател на котленските килими, която има написани книги много за котленските килими. Нейна книга ще представим именно с Нощта на музеите. Доц. Красимира Кръстанова ще представи книгата на Дора Куршумова "Истории, втъкани в котленски килими“. Т.е. всички, които искат, да заповядат, защото ще чуят неща, които няма къде другаде да се научат за килими. Чудесно! С една дума, уникални неща ще могат да се видят на тази изложба. Докога ще бъде подредена изложбата при вас? Изложбата ще бъде до края на месец септември. Има и каталог към изложбата. Наша гордост и радост е, че успяхме да направим и една монета с модела "Къдрява звезда“. Имаме и монета към изложбата освен каталога, който сме направили с много повече информация за котленските килими. Монетата специално за изложбата сте я правили, така ли? Да, специално я поръчвахме за изложбата и тя дойде днес. И сме много щастливи, много е красива, може всеки да си я закупи от щанда на нашия музей. Кажете ви и за Нощта на музеите, също много събития предвиждате при вас да се случат! За Нощта на музеите, всъщност ние продължаваме цикъла от четвъртък, 15 май. На 16-и имахме много работилници. Дора Куршумова ги води, за боядисване с естествени багрила, от различни растения могат хората свободно да си боядисат дали памучен плат или вълнен плат. А през деня имахме групи с ученици, които са се записали за участие от Основно училище "Яне Сандански“, 2. клас. И изненадата, от Професионална гимназия по електроника и електротехника 10. клас боядисваха с естествени багрила. А за самата Нощ на музеите, на 17 май, започваме с четене на приказки. Цял ден ще четем приказки за вълната. От 10.00 часа имахме запазени часове с детски градини и от 14.00 до 15.30 е свободен вход. Всеки, който има желание, да заповяда да чуе нашите приказки. След това от 17.00 до 18.00 ще бъде представянето на книгата на Дора Куршумова "Истории, втъкани в котленски килими“ с модератор доц. д-р Красимира Кръстанова. Също входът е свободен, всички да заповядат. Сигурна съм, че ще им бъде интересно и ще има какво да чуят. От 18.00 до 20.00 вечерта имаме творческо оцветяване на шаблони с мотиви от котленски килими "Оцвети своя килим“. Така че да заповядат и малките гости и децата, които надявам се, че ще има какво да научат и да им бъде интересно. От 19.00 часа ще бъде концертът на етно хор "Зефира“ с художествен ръководител Силвия Методиева. И после от 20.00 до 20.45 ще има концерт на детско-девическа хорова формация "Евмолпея“ с диригент доктор Алия Хансе и клавирен съпровод Йорданка Иванова. Разбира се с вход свободен. Всичко е подчинено, горе-долу на една линия. Точно така и е свързано с котленските килими. Един от нашите колеги разказва част от собствения си живот в тази изложба. И това наистина е прекрасно. Защото подобни неща се случват само тогава, когато много хора трептят на една и същата честота. В нашия музей работят хора, на които сърцата им са отдадени на това, което правят – да запазят паметта и да предадат наследството. Това се чувства по начина, по който го разказвате. Така че нямам съмнение и може би всички са се убедили. Дано е така. Нека пак да благодарим на колекционерите и на Дора Куршунова, защото това са хора, които са важни за нас. Както и партньорството ни с Регионален исторически музей и с Регионален археологически музей. Тук сме взели накити от тях. Това са важни неща. А всъщност какво идва от археолозите? От археолозите сме взели две куни. Куната е традиционен женски накит в Котел. Много характерен само там, от XVIII век. Това е нагръден накит, те са едни седефени плочки, в средата с религиозни сцени и са много красиви. Също са под формата на звезда. "Къдрявата звезда" присъства навсякъде в Котел, дори в техните тиганици, в храната им. На представянето на изложбата Дора Куршумова направи традиционна тяхна баница с лепило, която се прави за Васильовден и когато са постеле килимът със сурвакниците, тогава са прави и тая баница. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Гери Малкоданска: Аз нямах щастието да родя и да прегърна детето си
12:29 / 15.05.2025
Любен Дилов син на седмото небе от щастие
11:44 / 15.05.2025
Опасно време: Варна е предупредена за утре
15:06 / 16.05.2025
Гери Малкоданска заминава
20:59 / 15.05.2025
Съдебно дело във Варна: "Холдинг Варна" АД срещу кмета Коцев
12:55 / 16.05.2025
Зуека: Притеснен съм
12:46 / 16.05.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: