Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Склонност към отстъпки по деликатната тема за общата ни история с Македония демонстрира външният министър Кристиан Вигенин вчера. Първият ни дипломат обясни, че за да потръгнат отношенията между двете страни, трябва "да започне един процес, който да позволи този дразнител в отношенията в перспектива да отпадне". "Разбираме, че това е чувствителен въпрос. Той е чувствителен и за Македония, чувствителен е и за България. Така че двете страни, ако искат да градят заедно европейско бъдеще, ще трябва да направят някои компромиси по отношение на разбирането за историята. Има други страни в Европа, които са го направили", заяви Вигенин пред БНР.

От думите му не стана ясно докъде българската страна е готова да стигне в отстъпките. От МВнР уточниха пред "Сега", че проблемите ще се решават в оперативен порядък, докато продължава работата на съвместната българско-македонска работна група. Тя води преговорите по проект на договор за добросъседство от началото на м.г. Сключването му бе идея на предшественика на Вигенин - Николай Младенов. А неговата цел е България да получи формални гаранции срещу евентуални бъдещи претенции на Македония към нашата държава и история. До момента работната група е провела 4 срещи в пълна тайна, като последната бе в края на март. Оттогава разговорите са в застой и Скопие не проявява желание да ги поднови. От МВнР допълниха, че са намекнали на македонските си колеги за чакана покана за следващо заседание през август, което по приетата процедура да се състои в Скопие. Засега отговор няма.

В неделя българското правителство е настояло да се ускори преговорният процес. В отговор македонският премиер Никола Груевски е показал единствено, че приема забележката. От думите на Кристиан Вигенин вчера стана ясно, че без договор, който да разреши основните различия между двете държави, Македония няма да получи подкрепа от българска страна по присъединяването си към ЕС. "Подписването на този договор ще отпуши от наша страна пътя на Македония към европейските структури", заяви шефът на МВнР. И посочи, че с договора България иска да реши три проблема: честването на съвместни исторически събития и личности, корекцията на член в македонската конституция, който императивно изисква от македонската държава да защитава малцинствата си в съседните страни, и претенциите на съседите към езика ни.

Предупреждавам, че всяка ревизия на българската позиция за членството на Македония в ЕС е вредна и опасна за националните интереси, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. "Орешарски трябва ясно да заяви - първо договор, после подкрепа", каза Борисов.

Шефът на НИМ Божидар Димитров бе категоричен, че Скопие никога няма да сключи договор за добросъседство, тъй като за управляващия елит там това би изглеждало като капитулация. "Не може два народа, ако са различни, да честват общи герои", посочи Димитров. Според него България няма за какво да прави компромиси със западната си съседка. "В една демократична система няма спуснат от горе вариант на историята", заяви пък Димитър Бечев, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Според него преговорите досега са се забавили, тъй като не е било ясно кой е събеседникът по темата в България покрай политическата криза. Бечев се учуди на искането за съвместни чествания, тъй като такива имало и досега - през 2006 г. експрезидентите на двете страни Георги Първанов и Бранко Цървенковски поднесли цветя на паметника на Яне Сандански.

Източник: в. "Сега"