Внасяме овчари от екзотични държави, нашите не искали да работят за 1500 лв.

Заради недостиг на работна ръка България ще внася овчари и козари от далечни и екзотични държави, сред които бившите съветски републики и Виетнам. Това съобщи Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Той с тревога отчете, че в България желаещи да се занимават с пастирство няма, въпреки че заплатите които фермерите дават на работещите в този бранш са между 1000 – 1500 лв. Към момента у нас има около 1000 дефицит за овчари, въпреки сериозно намалелия брой на овцете, които по данни на асоциацията са около 1 милион. Според Караколев през следващите 10 години днешното полуномадско овцевъдство ще премине изцяло към оборно отглеждане на животните.

Дни преди откриването на традиционния Седми национален събор на овцевъдите, ръководителите на браншовата асоциация алармира за сериозните проблеми, пред които са поставени. Един от тези проблеми е свързан с използването на растителни мазнини в продукти, обявявани от преработвателите за истински млечни такива. Това води до огромно заблуждение сред потребителите и създава здравни проблеми. А наред с това създава и лош имидж на България пред света. Симеон Караколев съобщи, че например за САЩ България изнася овче сирене за 2,90 долара килото. "Сами можете да си направите изводите колко е овче и колко е сирене този продукт и какъв имидж си създаваме пред Америка", възмущава се Караколев. Другият сериозен проблем е с вноса на агнета от други европейски страни, основно Румъния, представени у нас като родно българско производство. Този внос е предпочитан заради евтината цена от 4,30-4,50 лв. за килограм. "Механизмът е следният. Агнетата се внасят живи, у нас те се колят и така трупното месо вече е с българска марка за произход. Трябва да вземем пример от съседна Гърция, където на месото се слагат две марки: едната за европейския му произход, а втората, която доказва, че то е родно производство", обясни съпредседателят на НОКА Янка Попова. По данни на асоциацията само за Великден сме изяли около 30 хил. румънски агнета, маскирани като български. "Броят на агнетата, които се отглеждат у нас, е напълно достатъчен за българското население. Но когато се извърши масов внос отвън, се създава ситуация, в която българските производители не могат да продадат животните си. А това вече не е нормално", смятат от браншовата овцевъдна организация. Освен с агнета, северната ни съседка ни цака и с внос на евтино и с ниско качество прясно мляко на цена под левче за литър. Само една от големите български ферми е внесла за миналата година 800 тона румънско мляко.

Според ръководителите на НОКА изходът от създалата се предкатастрофална ситуация е вземането на мерки от страна на Министерството на земеделието за поощряване на родното овце и козевъдство и за развързване на ръцете на дребните животновъди, на които да се даде възможност да могат да произвеждат готова продукция, която сами да продават. А не както сега да са тотално зависими от изкупвачите. Освен това трябва да се повиши и цената на българското прясно мляко, което сега се търгува на смешните 1,10 лв. за литър. От националната асоциация вече са провели срещи с представители на ресорното министерство, както и с представители на големите търговски вериги, на които са взети конкретни положителни решения. Като редовно обявяване на промоции на български млечни и месни стоки по хипермаркетите. Освен това да се създаде и механизъм, които да дава възможност за проследяемост на суровините, от които е направен дадения продукт.

Проблемите пред браншовия сектор ще бъдат в основата и на тазгодишния Национален събор на овцевъдите, които ще се проведе от 11 до 13 май край Петропавловския манастир до град Лясковец. В него ще се включат представители на 17 държави от Европа. Съборът ще е на терен от 140 дка, на който ще има две сцени и над 5500 кв.м. изложбени площи. На него ще се представят над 200 изложители от цялата страна: фермери, производители на месни и млечни продукти, фирми със селскостопанска техника, оборудване и фуражи, производители на биохрани. На поляните гостите ще могат да видят 16 породи овце и 8 породи кози. Ще има още изложби на пастирски кучета и коне тежковози. Една от големите атракции отново ще са състезанията по доене и стригане на овце, по обезкостяване на агнета и теглене на товари. Над 60 занаятчии ще представят своите умения, а над 200 изпълнители ще се включат в Националния фолклорен конкурс "Заблеяло ми агънце". Кулинарното шоу "В търсене на изгубени вкус" ще бъдат възродени стари български рецепти с овче мляко, сирене и месо. А кулинарът Ути Бъчваров ще приготви най-големия агнешки кебап в своя тиган гигант. В мобилни експозиции няколко музея ще представят развитието на овцевъдството у нас през вековете. А музеят от Чипровци ще покаже уникално красиви килими от фонда си.

Откриването на събора е на 11 май, от 11 ч. с изпълнения на оркестър "101 каба гайди". Освен тях в културната програма са предвидени изпълнения на прабългарската школа "Багатур", нестинари и за първи път хоротеки. За събитието е организиран и паркинг за 5000 автомобила.

Източник: Монитор