Още в началото на писмото си той поставя въпроса: Защо в ученическия бележник няма графа за похвали, а само за забележки? Веднага след това уточнява, че според училищните правилници забележката е вид наказание, и по този начин става ясно, че бележникът наред с оценките за успех, служи за записване единствено на лошите постъпки, а добрите такива се игнорират, понеже за тях място не е предвидено. По този начин текущо през учебната година се регистрират само лошите действия на учениците, от което за последните постоянно се напомня, а нерегистрирането на добрите води да тяхната бърза забрава. Според Боян това хем не е честно, хем не помага за добрите отношения в училището.
Нататък в писмото си ученикът смята, че не е справедливо училището да отделя внимание само на лошите прояви, посредством система за наказания, а трябва да има и аналогична система за поощрения на добрите постъпки. Такава равнопоставеност в отношението към добрите и към лошите действия в училищните правилници липсва. Според него, ако целогодишно системно се поощряват добрите постъпки, както се наказват лошите, това хем би намалило агресията между учениците, хем и самото ходене на училище би станало по-приятно за всички. По този начин и в масовия случай изреченото от учителя "Дай си бележника!" няма да звучи страшно.
Накрая второкласникът завършва с надеждата, че отворената форма на неговото писмо ще предизвика вниманието на обществото и много хора, сдружения и организации публично ще дадат своята подкрепа за предложените от него промени в ученическия бележник и училищните правилници.