Доносите срещу колега вече са табу в Националната служба за охрана (НСО). Новите правила за поведението на охранителите и изпълнението на професионалните им задължения са разписани в Етичен кодекс.
"Недостойно е служител на НСО да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата дейност или чрез изказвания срещу неговата личност", пише в новите правила. Гардовете се задължават да пазят конфиденциалност, да не разгласяват факти от личния живот на охраняваните от тях лица.
"Недопустимо е изпълнение на служебни задължения в нетрезво състояние или след употреба на упойващи вещества или медикаменти, както и участие в скандални прояви, с които може да се накърни престижа на службата", пише още в етичния кодекс на охранителите. Освен това те трябва да спазват поведение и в личния си живот, за да не накърняват престижа на НСО.
Гардът трябва да е любезен, възпитан и да се отнася с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността и не допуска каквито и да било прояви на дискриминация. Служителите на НСО не трябва да изразяват лични мнения по начин, който може да бъде тълкуван като официална позиция на службата. Член 11 на кодекса пък гласи: Служителят на НСО е активен член на обществото и обществото му дължи уважение и добра материална осигуреност.
Гардовете на НСО вече ще имат и бележници и всяка година ще получават оценка за работата си. Това е записано пък в проект на Правилника за работа на НСО. Атестирането ще става с оценки от 1 до 4, като ще се оценява до каква степен са изпълнявали служебните си задължения и каква е тяхната компетентност, както и степента на натовареност. Ще се проверяват уменията им да работят в екип и в условията на стрес.
Атестацията няма да важи за началника на службата и неговите заместници, както и на онези служители, които вече са в пенсионна възраст. Началниците на звена в НСО пък ще се атестират и за организационни и управленски умения.
Държавна тайна ще бъде правното основание за вземане на решението за охрана, фактическото основание за вземане на решението, определяне на степента на застрашеност, личните данни на застрашеното лице, както и адресът му, видът на охраната - денонощна или в определен времеви интервал, времетраенето й.
Източник: Монитор