Защо културното наследство на Агата Кристи е безсмъртно
Авторът на най-великите детективски истории Агата Кристи и до ден днешен не спира да живее чрез своето творчество, а пък то на свой ред вдъхва живот на редица филми и сериали. За всичко това Благой Иванов си говори в "Сториборд“ по Радио "Фокус" със Зорница Аспарухова-Зузи – тя е редактор, киноман, радио водещ, журналист и подкастър.
"Любимият ми роман на Агата Кристи е първият роман, който прочетох от нея. Беше средата на 90-те години когато бях цяло лято в София, и тогава открих много продънената и миризлива библиотека на читалище "Искра“. Това беше романът "Десет малки негърчета“ – това е един от романите на Агата Кисти, който не включва емблематичните детективи Еркюл Поаро или мис Марпъл. Книгата "Десет малки негърчета“ граничи с психотрилъра и в нея тя използва такъв сюжетен обрат, толкова радикален за жанра по онова време, че и до днес той е много използван в книги и филми. И до днес това остава един от най-любимите ми романи,“ сподели своята страст Зузи Аспарухова.
Адаптация по романа "Празникът на Вси светии“ на Агата Кристи "Призраци във Венеция“ на Кенет Брана излезе по нашите кина преди броени дни. За Зузи Аспарухова това не е най-добрата адаптация, която може да се направи на този роман. "Кенет Брана започна с най-известното произведение филмирано някога на Агата Кристи, именно"Убийство в Ориент експрес“, след няколко години филмира "Смърт край Нил“ и сега обяви, че ще адаптира нейна не толкова популярна книга – "Празникът на Вси светии“. Той, като повечето й романи от късния й период, прилича на касапница, на психотрилър, в който много хора са избити по най-невъобразим начин. Кенет Брана в тази адаптация е променил всичко с изключение на името на жертвата и убиецът. Кенет Брана е великолепен режисьор и актьор, но за сметка на това хич не го бива в мистериите.“ А мистерията като жанр, според Зузи Аспарухова, предполага много добра логика и много добро построяване на сюжета. "Това, което не харесвам в този филм, и въобще в адаптациите на Кенет Брана е, че той обича да променя много неща, без да променя самата мистерия, защото не знае как да напише мистерия. Идеята е, че когато променяш нещо от литература към екран/кино, ти трябва да променяш онези неща, които ще обслужат това, което искаш да покажеш, а няма нужда да променяш просто за самата промяна,“ смята още Зузи Аспарухова.
Знаменита версия на "Убийство в Ориент експрес“ е на Сидни Лъмет от 1974 година. Има 6 номинации за "Оскар“, от които Ингрид Бергман печели за най-добра поддържаща женска роля. В "Убийство в Ориент експрес“ от 70-те години Албърт Фини е в ролята на Еркюл Поаро, от когото Агата Кристи е толкова впечатлена, че казва, че за нея това е нейния Поаро. "Еркюл Поаро е много разнолик герой – смята Зузи Аспарухова, - визията му е карикатурно описана от Агата Кристи: той е комичен, самовлюбен и има огромно его. Той изглежда комичен до мига, в който стигаме до финала на романа, където се разбира, че той е най-умният човек в стаята.
"Албърт Фини не е първият актьор, който игра Поаро, но е най-известният. Тези, които трябва да бъдат споменати към него, освен Кенет Брана, разбира се, са Питър Устинов, който играе в няколко адаптации по Агата Кристи, от които може би най-известната е "Смърт край Нил“. Дейвид Сушей е друг много известен актьор, който играе Еркюл Поаро най-дълго време – близо 20 години в телевизионен формат. Сушей и до днес е най-известен с ролята си на Еркюл Поаро, той е снима всяка една история, написана от Агата Кристи за Поаро, всяка една е филмирана от него в ролята му на Еркюл Поаро. И за много хора това е може би най-добрият Еркюл Поаро, който се е появявал на екран поради простата причина, че Дейвид Сушей комбинира в себе си онзи напудрен, надут, егоцентричен и странен образ, но в последствие всичко това се замъглява от интелекта му. В изпълнението на Сушей няма никаква карикатурност и никаква театралност, каквато съществува примерно при Кенет Брана.“
Агата Кристи има един период от живота си, в който тя пише под псевдонима Мери Уестмакот, и пише истории – семейни саги, в които няма криминален елемент, има лек елемент на мистерия, но същевременно са по-скоро трилър с мистериозни елементи. Също така Агата Кристи има една поредица от разкази "Последният сеанс“, в които има много мистика: "Тези разкази са обусловени от периода, в който живее Агата Кристи, който се характеризира с интереса към мистиката, свръхестественото, спиритуализма е във възход. Хората се опитват да си обяснят по този начин т.нар. "необяснимо“. Тези истории, публикувани под псевдонима Мери Уестмакот, са много интересни, но не са криминални.“
"Агата Кристи е послужила за вдъхновение на страшно много сюжети, които са базирани на нейното творчество, обрати, които тя е измислила в криминалната литература, които се ползват и до днес,“ заключи Зузи Аспарухова.