Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Данъчните оценки на жилищата в големите български градове са средно три пъти по-ниски от техните реални пазарни стойности. За това предупреди Добромир Ганев от Национално сдружение "Недвижими имоти“ (НСНИ) в интервю за "Телеграф“. Причината е, че последната актуализация на оценките е правена преди повече от 15 години – през 2009 г.

По данни на НСНИ разминаването между декларираните пред общините стойности и реалните продажни цени става все по-значително.

Конкретен пример е имот от 97 кв. м в широкия център на Варна, продаден преди дни за 250 000 евро. Въпреки това данъчната му оценка, изчислена по действащата методика и след прилагане на всички коефициенти за локация, тип строителство, ремонт и етажност, е едва 36 455 лв. – около 14 пъти по-ниска от продажната цена.

Според Ганев най-сериозни разлики се наблюдават при старите тухлени и панелни сгради, докато при новото строителство отклоненията са приблизително двойни.

В бюджета на Община Варна за 2025 г. приходите от данък "Недвижими имоти“ са заложени на 38 млн. лв., а към края на юни общината отчита общи постъпления от имуществени и други данъци в размер на 79,2 млн. лв. Сред тях делът на данък сгради е с висока събираемост – около 87%, но остава ограничен заради остарялата данъчна база.

Ганев подчертава, че заради ниските оценки делът на приходите от този данък в общинските бюджети е спаднал от около 40% преди години до едва 25% в момента. Това увеличава зависимостта на местните власти от държавно финансиране.

В момента данъчните оценки се формират върху базова стойност на квадратен метър и поредица коефициенти за зона, инфраструктура, характеристики и износване на сградата. Тези компоненти обаче не се индексират автоматично и реално не са обновявани повече от десетилетие.

Доклад на Световната банка от това лято препоръчва България в рамките на 12–18 месеца да актуализира данъчната база и да прекрати натрупването на разминаване спрямо пазарните реалности. Подобна реформа вече се подготвя и в Румъния, където държавата повишава данъчните оценки с 70%.

Ганев смята, че първо трябва да бъде реформирана системата за такса смет, която също се изчислява върху данъчната оценка, а едва след това да се повиши самата данъчна база.