Писателят, колкото и скромен да е той, има нужда от признание. Най-величествено е признанието на читателя, но и наградите имат своето значение за самочувствието на писателя. Един писател трябва да има самочувствие. Това каза академик Владимир Зарев – новият носител на наградата "Христо Г. Данов“, в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“.

Той е автор на 22 книги, 12 от които са романи. Сред тях – трилогията "Битието, изходът и законът“, "Разруха“, "Лето 1850“, "Поп Богомил и съвършенството на страха“, "Орлов мост“ и "И аз слязох“. Акад. Зарев е носител на множество литературни награди, на Орден "Стара планина“ І степен, на Наградата за духовен принос на името на Иван Вазов.

"Началото на всеки роман е или от някаква фраза, или от някаква необикновена случка, или от нещо безкрайно простичко, което се случва. То е поводът за началото на една епична книга. Надявам се и книгата, с която ще се простя с писателския занаят, да бъде епична“, сподели акад. Зарев.

По думите му има два сигурни начина писателят да се постигне успех в литературното творчество. "Първият начин е чрез много писане – опит-грешка. Вторият начин и може би най-важният – когато се чете голямата национална и световна литература, т.е. когато писателят не се сравнява със себе си, а с наистина най-високите и стойностни образци в световната литература“, обясни той.

Според него съвременната българска литература е много стойностна.

"Бих каза, че тя е на европейско равнище. Има цяла плеяда от млади автори, които първо приличат на себе си и второ, създават висококачествени художествени образци. В момента българската литература се намира на едно наистина много високо ниво. Изобщо националната ни духовност е на високо ниво“, смята писателят.

Българските писатели обаче се нуждаят от по-сериозна грижа от страна на държавата. "Българската литература се нуждае първо от пари, за да може да излезе на световния пазар, да се чуе за нея навсякъде по света.“

Българският народ има нужда от обединение, от повече доброта и повече човещина в нашия живот“, допълни акад. Зарев. "И да се надяваме на това, което ни обединява, а не на това, което ни разединява“, допълни той.