Предполага се, че много от снимките са правени лично от младия тогава учен Богдан Филов. През 1912 - 1913 г. той участва в експедиции в Македония, Тракия и Родопите, от които са запазени над 200 стъклени негативи на паметници на културата и описания на някои от тях. Истински късмет бе възможността чрез средства на семейство Нели и Роберт Гибсън те да бъдат закупени и така да останат в България, примомня Хаджимишев.

Архивът е изключително интересен за широк кръг от хора. В него има не само археология, но и етнография, в него са живите хора, епохата. Вижда се и подходът на един млад учен, все още необременен от политиката. Той не е разпознат в кадрите, но те тепърва ще се проучват внимателно. 10-ина души вече са изказали мнения и предположения за някои от заснетите хора и места.

Предстои архивът да се изкопира на фотохартия (в изложбата фотографиите са дегитални) и да бъде дарен на Главно управление на архивите. По желание на семейство Гибсън до материалите трябва да имат достъп както българските, така и турските, гръцките и македонските учени. Скоро ще излезе и каталог, средствата за които е дало посолството на САЩ в София.

След Варна изложбата ще гостува във Великотърновския университет, в Добрич, както и в частна галерия във Вашингтон. Частица от нея вече има в Белия дом. Когато си тръгваше от България, посланик Нанси Макълдауни помоли да направим две фотографии от архива за нейния нов кабинет. Сега всеки, който влиза там, минава покрай България, казва Иво Хаджимишев.

Източник: chernomore.bg