Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

2 април е Световен ден на осведомеността за аутизма - предизвикателствата, подкрепата и възможностите за развитие на хората от аутистичния спектър коментираха в предаването "Здравето на фокус" на Радио ФОКУС Ани Андонова – родител и председател на Сдружение "Асоциация Аутизъм", и терапевтът Ана Андреева-Сапунджиева.

Аутизмът не е просто диагноза. Той е различен начин на възприемане на света – свят, в който всяко дете, всеки младеж и възрастен има своя уникална история, нужди и потенциал.

Пътят на един родител: от диагнозата до каузата

Историята на Ани Андонова започва преди повече от три десетилетия – с раждането на нейния син. Диагнозата идва по-късно, но истинското изпитание започва след нея.

"Не е толкова важно кога ще разбереш, а какво ще направиш оттук нататък", казва тя.

Липсата на подкрепа и услуги преди години води до създаването на Сдружение "Асоциация Аутизъм" през 2003 г., а по-късно и до първите центрове за работа с деца и младежи с аутизъм. Днес организацията продължава да се развива, но нуждите остават – особено по отношение на дългосрочната грижа и реализацията на порасналите деца.

Една от най-големите трудности за родителите остава социализацията – как детето да бъде част от обществото, а не изолирано в рамките на семейството.

Приемането – първата и най-трудна стъпка

Според терапевта Ана Сапунджиева най-голямото предизвикателство пред родителите е приемането. "Първо трябва да приемеш различието, след това да разбереш специфичните нужди на детето."

Тя подчертава, че аутизмът не е еднотипен – това е спектър, в който всяко дете е различно. Затова и универсална терапия не съществува.

Успешният подход е индивидуален – съобразен с нуждите, силните и слабите страни на детето, както и с неговата среда.

Семейството е ключов фактор в развитието на децата с аутизъм. Родителят не е просто грижещ се – той е преводач на света. "Много често родителят обяснява на детето какво означават реакциите и намеренията на другите хора", обяснява Сапунджиева.

Освен това той изгражда умения за самостоятелност, безопасност и социално взаимодействие – процес, който изисква постоянство, търпение и подкрепа.

Малките победи, които значат всичко

Историята на сина на Ани Андонова е доказателство, че усилията дават резултат, макар и понякога бавно. "Чух думата "мамо", когато той беше на 12 години."

Днес той е по-самостоятелен, комуникацията е подобрена, а интересът му към компютрите се превръща в естествена посока за развитие.

Ранната намеса и правилната терапия

Медицината няма универсално "лечение" за аутизма, но има ясно очертан път – ранно разпознаване и навременна, интензивна терапия.

Основата е поведенческа работа – чрез изграждане на умения за комуникация, ежедневни дейности и социално взаимодействие.

Експертите предупреждават и за рисковете от недоказани алтернативни терапии, към които родителите често посягат в търсене на решение.

Талантите – скрити, но реални

Децата с аутизъм често притежават силно развити умения – внимание към детайла, дълбок фокус, отлична памет или специфични интереси. "Който има очи, ще ги види", казва Сапунджиева.

Ключът е тези силни страни да бъдат разпознати и развивани.

Интеграция, но не на всяка цена

Темата за включването в масовото образование остава деликатна. Според специалистите няма универсален модел.

Успешната интеграция зависи от това дали средата отговаря на нуждите на детето – особено по отношение на шум, структура и изисквания. За някои деца училището е подходящо, за други – не.

Какво липсва?

Един от най-големите проблеми остава липсата на услуги за възрастни с аутизъм.

След училище много от тях остават вкъщи, без възможност за развитие и реализация.

Затова следващата цел на Сдружение "Асоциация Аутизъм" е създаването на социално предприятие, което да даде шанс за трудова заетост.

Подкрепата за родителите – също толкова важна

Родителите често поставят детето на първо място и пренебрегват себе си. Но това има цена. "За да бъде детето добре, трябва и родителят да е в кондиция", напомня Ани Андонова.

Все повече се налага разбирането, че и родителите имат нужда от терапия, подкрепа и общност.

Повече разбиране, по-малко съжаление

"Нямаме нужда от съжаление, а от разбиране", казва Ани Андонова.

Хората с аутизъм не искат специално отношение – искат шанс да бъдат приети, разбрани и подкрепени. А обществото има своята роля – чрез информираност, толерантност и готовност да подаде ръка.