Бомбените атентати на "гемиджиите" в Солун

Между 15 и 18 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите “ извършват бомбени атентати. Целта е една - Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония.

Пръв, Павел Шатев, по обед на 15 април взривява с динамит френския кораб "Гвадалкивир“. Напуска кораба с останалите пътници и с паспорт на името на Георги Манасов заминава за Скопие, където е арестуван от турската полиция. Вечерта Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов поставят динамит на железопътната линия Солун-Цариград, като се надяват да дерейлират влака. Вследствие на взрива обаче, леко повредени са локомотива и вагоните на преминаващия влак, без да пострадат пътниците му.

Вечерта на 16 април Константин Кирков взривява газовия тръбопровод под моста при Сярската гара. Това прекъсва водоснабдяването и осветлението на Солун. Скоро след това Йордан Попйорданов взривява сградата на "Отоман банк“, посредством поставения динамит и се прибира в квартирата си. Милан Арсов хвърля бомба в летния театър "Алхамбра“, а завърналият се в Солун Константин Кирков хвърля бомба пред "Гранд Хотел“.

Илия Богданов хвърля бомба през прозорците на кафене "Ньоньо“, а Владимир Пингов подпалва "Бошков хан“ и същата вечер е убит от турски аскер. Димитър Мечев и Илия правят неуспешен опит да взривят резервоара на фабриката за светилен газ, след това се разделят и хвърлят още няколко бомби в града. През нощта привличат турски аскери към квартирата си, където са складирали още бомби, като по същото време и Йордан Попйорданов дава сражение.

На 18 април Константин Кирков е убит при опит да взриви телеграфо пощенска станция. Друг атентатор Цвятко Трайков, близък на гемиджиите е подгонен и се самовзривява с бомба.

Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя, където европейските държави в началото на 1903 година се опитват да проведат "Пъдарските реформи“, без да постигат особен резултат.