Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Д-р Иван Лютаков: Хранителните добавки могат да навредят | ||||||
| ||||||
Д-р Иван Лютаков, гастроентеролог от УМБАЛ "Св. Екатерина", в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио "Фокус". 10 милиона души по света живеят с възпалителни чревни заболявания. Те засягат хора от всички възрасти, но най-често се диагностицират между 15 и 35 години. Д-р Лютаков, какво представляват възпалителните чревни заболявания, кои са най-често срещаните форми? Болестта на Крон и улцерозния колит са най-честите заболявания. Към тях се причислява и микроскопски колит като по-нова форма. Това са автоимунни заболявания, има нарушен имунитет на пациента и по някаква линия имунните клетки атакуват клетките на дебелото черво, понякога на тънко черво, в зависимо дали е болест на Крон или улцерозен колит. Тези заболявания не са заразни, не са инфекциозни, много често засягат млади хора. Вече все по-разпространени стават в България. Най-честите симптоми са кървава или хронична диария и неясна коремна болка. При такива хронични, персистиращи оплаквания повече от един месец е хубаво да се посетиш гастроентеролог, който да ви препоръча серия от различни изследвания, за да се стигне до диагнозата. Това означава ли, че не е нужно да се притесняваме при всяко разстройство, което ни е сполетяло? Да, не е хубаво да се бърза. Дори повечето пъти пациентите, които идват на амбулаторната практика, първо се изследват за бактерии, гъбички, клостридиум - стандартните изследвания в една фекална микробиология. Ако тя е отрицателна, другото изследване, с което се започва, е маркер за чревно възпаление. Той може да се направи в много лаборатории, много лесен и бърз маркер. Ако той е завишен, нормата е примерно 50 или 100, ако той е завишен, това е сигнална лампа, че нещо се случва в червото. Той обаче се повишава при различни заболявания, като болест на Крон, улцерозен колит, някакви по-тежки инфекции. Тогава вече трябва да се потърси гастроентеролог. Следващата стъпка и най-важното изследване е да се направи колоноскопия. Това е изследването е златен стандарт за диагностика на болест на Крон и улцерозен колит. Прави се на много места в страната и по време на колоноскопията се поставя диагнозата. В повечето случаи, ако фекалните изследвания са отрицателни, пациентът се лекува и нещата се стабилизират, не е нужно веднага да се ходи на колоноскопия. Доколкото знам, разпространението на този вид заболявания е най-високо в индустриализираните страни. Наблюдава ли се тенденция за нарастване на случаите у нас? Да, наблюдава се. По принцип е доказана, тази ос между север-юг и запад-изток, дори се смята, че в България не е много висока честотата. Има теория, че източните държави - Индия, България не са "най-чистите и стерилни“ държави и много често като малки деца се срещаме с различни бактерии, паразити, острици. Те по някакъв начин тренират имунната система на организма и не се развиват автоимунни заболявания. Има доста доказателства по темата. В северните държави е по-студено, по-чисто, по-индустриализирано, и тогава тези пациенти в северните държави страдат от т.нар. автоимунни заболявания. При някои генетично предразположени пациенти е по-голяма вероятността да се развият такива автоимунни заболявания: захарен диабет, Тиреоидитът на Хашимото, болестта на Крон, улцерозният колит са с тенденция за увеличаване в нашите географски ширини. Преди години по официални данни бяха някъде около 4000 пациенти, но последните години стават към 6000-7000. Разбира се, повишава се и диагностичната точност – навлизат нови ендоскопски апарати и все повече гастроентеролози мислят за тези заболявания, диагностиката се подобрява. Така че, нарастват и най-вероятно и България вече се индустриализира, става по- западен тип. За съжаление в по-малките населени места хората невинаги имат възможност за достъп до високотехнологично медицинско обслужване. От тази гледна точка един гастроентеролог на базата на това, което му казва пациентът, може ли да разграничи по-безобидните разстройства на стомаха от тези сериозни заболявания? По принцип най-стандартно, което дори и личен лекар може да го прави, да пусне кръвни изследвания, CRP, след което да пусне фекалните изследвания за хеликобактер пилори, евентуално за фекален калпротектин, плюс микробиология, след което да се направи абдоминална ехография на коренни органи. Ако някои от изследванията са завишени, вече може да го насочи към по-голям център, където правят колоноскопията, за да поставят диагнозата. Но обикновено, ако оплакванията на пациента персистират повече от един месец, тогава със сигурност е добре да се търси гастроентеролог и да се направят тези изследвания. Винаги се започва с кръвни изследвания, после фекални и след това се минава на ендоскопия. Така че, няма спешност тук, може да се изчака и месец и повече, не е грешка на диагностиката. Вие казахте, че това са заболявания, които се провокират от имунната система. Има ли обаче връзка с храненето, със стреса? Да, има много теории, че точно при новия тип начин на живот – забързан, полуфабрикати, стрес, натоварване, замърсен въздух, че се провокират и че това са рискови фактори, околната среда провокира така наречените обостряния на пациента. Но това са теории, които не са напълно доказани. По същество медицината не е категорична какво причинява болест на Крон и улцерозен колит. Досега данните показват, че е нарушение в имунитета, но причината, етиологията още не е изяснена и се работи много по този въпрос. Все повече и повече автоимунни заболявания започват да увеличават честотата си, така че тези заболявания на червата също се увеличават. Има ли храни, които забранявате на вашите пациенти, след като вече сте ги диагностицирали с едното или другото заболяване? Нямаме някаква конкретна диета. В интернет и на много други места доста се пише за диетите. Аз не съм краен по отношението на храненето и не съм толкова рестриктивен. От практична гледна точка на пациенти, които са с болестта на Крон, при която има риск от запушване на червото, не им препоръчваме да ядат семки от грозде, люспи, по-трудно смилаеми храни, за да не се запуши червото. Чисто логически принцип – семето се загнездва някъде в язвата, в лигавиците, по този начин причинява механично възпаление. Но по отношение на различни типове диети, не сме крайни и като цяло не е от голямо значение. Смятате ли, че млечни продукти, пържени и пикантни храни могат да провокират подобен тип заболявания или да ги усложнят? Има различни наблюдения и данни в литературата, които пишат, че да, като се намали глутена, намалят са млечните продукти, защото те са понякога по-трудно смилаеми, ако има и лактозна непоносимост, тогава вече може да се намали натоварването при тези пациенти. Но пак казвам, пациентите трябва да бъдат изследвани първо за лактозна непоносимост, за глутенова ентеропатия, за да се правят ограничителни диети. Първо трябва да се посети гастроентеролог, да се направят изследвания и ако имат тези заболявания, чак тогава да се ограничават с диети. Иначе аз съм привърженик на пълноценното хранене: белтъци, мазнини, въглехидрати за всеки тип пациенти. Моето мнение е, че всяка крайност, включително и тези прословути кето диети, натоварват различни други органи и не са полезни. Това е мое лично мнение. Много е модерно да се взимат хранителни добавки. Напоследък масово хората изследват B12, D, цинк, желязо, отчитат по-низки нива от нормите и ги взимат като допълнителни добавки. По принцип не съм привърженик и на употребата на различни хранителни добавки, които не са регистрирани като лекарства или не са регистрирани като конкретни микроелементи. Има някои хранителни добавки, които доказано вършат работа при конкретни заболявания, но в общия модел не препоръчвам хранителни добавки, защото в някои от тях не знаете какво има в състава. Те не подлежат на такава тежка регулация като лекарствата, много от тях могат да имат и някаква хепатотоксичност. Така че безразборното изписване на добавки, на някакви неясни билкови съставки, може да навреди на организма. Свикнали сме, че когато имаме проблеми със стомаха, задължително трябва да приемаме пробиотици. Така ли е? Могат ли те да подпомогнат оздравителния процес или пък да му навредят? Темата за пробиотиците е много дълга. В гастроентерологията пробиотиците като цяло, като научно базирани лекарства, единственият регистриран е сахаромицес боларди. Той е най-старият доказан пробиотик с най-добър ефект при диария в много проучвания. 95% от пробиотиците са хранителни добавки и няма научени доказателства в големи проучвания, реално не са с такава стойност. Ролята на пробиотиците се асоциира с антибиотика и с профилактика при някои състояния. Общото разбиране, че като ни боли стомаха трябва да приемем пробиотици, не е правилно и като цяло много от тях нямат и ефект. Все още се работи в сферата на пробиотиците, няма много доказателства, трябва да се изписват при конкретни състояния, и то най-вече гастроентеролог да прецени. Безразборното пиене и смесване на различни пробиотици, може да доведе до различна друга червена дисбиоза и дори моето мнение е, че понякога може да вреди повече, отколкото да помага. Може ли, д-р Лютаков, съвсем накратко да ни кажете каква е разликата между пробиотици и пребиотици? Да, пребиотиците са най-общо казано храната за добрите бактерии. Това са различни фибри, различни компоненти, които спомагат за по-доброто функциониране на чревнта флора, нормални бактерии в червата. Също там въпросът е доста спорен, гилдията е разделена на две дали помагат или не помагат. Дори сега има една по-нова тенденция за постбиотици – такива, които са субстанции, образувани от добрите бактерии, които са лиофилизирани. Там има повече доказателства, че вършат по-добра работа за комфорта на пациента, но пак ви казвам, че цялата тема пробиотици, пребиотици, постбиотици е много дискусионна и като цяло гастроентерологичното общество е разделено на две – едните са крайно против, другите смятат, че помагат. Моето лично мнение е, че истината е някъде по средата. При някои заболявания - след прекарана клостридиумна инфекция, след някакви антибиотици, имат добър възстановителен ефект. Пробиотиците със сигурност не вършат работа при микроскопски колит, при улцерозен колит, при болест на Крон, там те нямат ефект. Какъв е чисто медицинският подход при лечението на пациенти с възпалителни чревни заболявания? Да, най-важното нещо, първият и най-големият проблем при тези заболявания е да се постави добре диагнозата. Няколко са големите центрове в България, които на конгреси на гастроентеролозите се срещат по теми, свързани с възпалителни чревни заболявания. Да бъдат диагностирани, проследявани от такъв център, пациентите да се лекуват и проследяват диагностично, защото хората и гастроентеролозите там имат опит. В момента най-модерна и с най-добър ефект е т.нар. биологична терапия. Старите подходи първо започват с 5-аминосалицилова киселина, после се минава към азатиоприн -иморан и след това се минава към биологичната терапия. Новите тенденции на Запад в момента са колкото се може по-рано да се започне с тези моноклонални антитела, биологична терапия. Тя е безплатна, по Здравна каса. Пациенти се чувстват много добре на тази терапия. Обикновено когато се започне рано и се подбере правилният медикамент – в България имаме достъп до най-модерните технологии, пациенти се чувстват добре, проследяват се добре. Знаят кога да си правят изследвания, колоноскопии и като цяло това е най-важно нещо – проследяването на тези пациенти, превенцията, лечението преди да се случи влошаването на състоянието, защото това са хронични заболявания. В крайна сметка, могат ли пациентите с тези възпалителни чревни заболявания да водят нормален начин на живот? Да, имаме доста такива пациенти, които като влязат в ремисия могат дълги години да живеят абсолютно нормално, даже понякога ендоскопски червото изглежда почти като здраво. Напълно се възстановяват, имат нормален брой изхождане на ден, без кръв, без слуз, без болки и се чувстват добре. Ремисията бива биохимична, ендоскопска и дори хистологична ремисия, като се взима биопсия. Тези пациенти си пият редовно лекарствата, ходят редовно на гастроентеролог, обикновено се лекуват адекватно, диагностирани са правилно. Пациентите, които са най-примерните, обикновено най-добре се контролират и не стигат до операция, защото от улцерозния колит и болест на Крон някой път може да стигнат до тежки усложнения и до операция. Може ли този вид заболявания по някакъв начин да бъдат превантирани, т.е. да не се стигат от тях? От гледна точка на превенцията е това, което и преди говорихме – да се изолират доколкото се може вредни храни, полуфабрикати. При първа поява на симптоми най-вече ранното диагностиране и лечение. Това е най-важното нещо при този тип заболявания, защото те не са толкова изучени в медицината и много пъти са и при генетично предразположени пациенти. Общо взето там винаги стартира с някаква активност заболяването, и колкото по-рано се направи ендоскопия, колкото по-рано започне стъпаловидно лечение, било то с 5-аминосалицилова или с биологична терапия, толкова по-бързо се стига до ремисия. Там ролята на пациента и на лекаря е да поддържат ремисията. Защо е толкова голямо влиянието на червата, на стомаха като цяло и върху другите органи? Смятат се, че така нареченият чревен микробиом, който не е добре изучен и доста се спекулира с него, има отношение към всички функции. Твърди се, че там е най-метаболитно активният орган, най-много процеси се случват в тънките черва. Все още не са добре изучени, но има твърдение, че това дава отношение към депресията, към поведението, към всички човешки функции. Дори аз имам една теория, това сме го дискутирали с психиатри, дебелото черво е отражение на душата на човека. Пациенти, които обикновено са със запек, са и по-депресивни. Тези, които са с диария, обикновено са по-невротични, по-изнервени, по-хипохондрични. Тези, които са с нормален червен ритъм, с нормална дефекация, без усложнения, без патологични примеси, обикновено са психически по-здрави, по-стабилни. Какво е най-новото в областта на лечението на ВЧЗ? Има ли нещо, което светът вече прави, но България е все още далеч от него? За момента разполагаме с абсолютно всички модерни диагностични средства. Най-новите лекарства, които излизат на пазара, до един-два месеца ги има и у нас. Вече сме част от Европейския съюз и разполагаме с всички модерни технологии. Дори много голяма част от новите биологични лекарства сме сред първите в Европа, които ги получаваме. Като цяло гастроентерологията в България е на много високо ниво, има много центрове в страната, които работят с много модерна апаратура и имат достъп до най-модерните лекарства. Така че специално за тези заболявания нашите пациенти не са лишени от нищо и Здравната каса покрива абсолютно всичко. Какво е вашето послание към слушателите на Радио "Фокус“? Основното е, когато пациент наистина има някакви хронични оплаквания, диария, кървене - повече от един месец, да потърси гастроентеролог. Повечето гастроентеролози в страната могат да го прегледат, да му назначат изследвания. Всички пациенти, които навършат 50 години, да не пренебрегват колоноскопията. Много хора се притесняват, но реално, ако се направи навреме, ако се хване полип, тумор, или се диагностицира улцерозен колит или болест на Крон, това спасява човешки животи. Колоноскопията може да спаси човешки животи. След каква възраст препоръчвате тази манипулация? Дори вече пада възрастта, от 45 години почват да се правят. Преди беше 50 години, сега и на 45 се препоръчва. Един път годишно достатъчно ли е? Ако на 45 години няма нищо, може след 3-5 години, в повечето държави дори през 10 години се прави. Ако няма оплаквания, може по-рядко да се прави. При пациенти с оплаквания, с диагностирани заболявания, на които са махани полипи – по-често. Пак да напомним: навреме хванато заболяването е лечимо и не води до усложнения, ако правилно ви разбрах? Точно така. Колкото по-рано се хване това заболяване, при първи симптоми, по-рано се започне лечение, по-рано се профилактира усложнението, пациентът има по-голям шанс да влезе в ремисия. Какви са вашите наблюдения, д-р Лютаков, от кои заболявания страда повече българинът? От тези, свързани с дебелото черво или тези, засягащи тънките черва? В 90% от случаите става въпрос за проблеми с дебелото черво. При така наречения синдром на раздразненото черво, което е друг вид функционално заболяване, проблемите са много и най-различни – стрес, натоварване, психика и т.н. Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ето колко получава шофьор в "Градски транспорт" - Варна
16:48 / 21.05.2025
Окончателно Натали Трифонова взе решение
10:48 / 22.05.2025
Варненци с предупреждение: Внимавайте!
10:10 / 22.05.2025
Огромна тапа на Аспарухов мост!
08:43 / 21.05.2025
Трансплантация без аналог у нас бе извършена във Варна
13:18 / 20.05.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: