Велики четвъртък е възпоменание на Тайната вечеря. Иисус Христос завещава новата заповед за любов към всички и казва на учениците си, че ще бъде предаден.В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, а Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже бил ковчежник. След вечерята Христос отива в Гетсиманската градина, където се моли до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди Великден. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. В България те носят най-разнообразни названия: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини. Червените яйца символизират христовата мъченическа кръв, а великденският хляб е символ на агнеца божий - Христос.
Българите свързват Велики четвъртък с необикновено разнообразие от вярвания и представи. Често смятат, че в полунощ раят се отваря и душите на всички покойници идват на земята. Те жужат като пчели и мушици около цветовете на ягодите и ябълките. Ето защо в отделни селища на Северозападна България в нощта на Велики четвъртък жените предприемат ритуално греене на душите на мъртвите. Те запалват огън от бъз в двора или на гробището, пускат кратунки със запалени свещи в реката, за да могат техните мъртви по-лесно да се ориентират в тъмнината и за да им е топло (Р. Попов).
Страстната седмицаПоследната седмица на Великия пост Църквата нарича Страстна седмица, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на християнския спасител Иисус Христос – неговите страдания, кръстна смърт и погребение, пише nationalgeographic.bg.
Страстната седмица започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
На старобългарски “страст" е “страдание". По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени “страстна седмица". Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота се нарича велик и свят .