Доколко е реалистичен апокалипсисът в хитовия сериал "Последните оцелели"?

В първата част на днешното издание на предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ водещият Благой Иванов и биологът доц. д-р Бойко Неов говориха за сериала "Последните оцелели“, базиран на видеоигра. Сериалът разказва за мълниеносно разпространяваща се зараза от мутирал заради изменението на климата Cordyceps, който намира най-подходящ гостоприемник в човека.

Родът Cordyceps обхваща над 250 вида гъби, които са паразитни и нападат различни видове безгръбначни животни. Сериалът използва като инструмент за сюжета вида Ophiocordyceps unilateralis, който напада определен вид мравки. "Това, което е особено интересно, е, че модифицира поведението на заразените мравки чрез различни вещества, които гъбата секретира – невромедиатори или техни аналози, с цел да подобри своето разпространение. Заразената мравка не се прибира в мравуняка си, а се изкачва върху растение на около 25 см от земята, захапва някое листо с изключителна сила и умира, след което от главата й изниква плодното тяло на гъбата и започва да пръска спори наоколо“, обясни доц. Неов.

Хората също страдат от патогенни гъбични инфекции. "Човек може да получи гъбна инфекция на мозъка, но това обикновено му нанася толкова тежки поражения, че той става абсолютно нефункционален“, допълни доц. Неов. Според него вероятността за развитие на подобен на сериала сценарий обаче е малка. "На мен много ми харесва, че са се опитали да предложат наистина научна обосновка на зомбитата, но този сценарий не е много вероятен. От една страна, спорите на тези гъби са много чувствителни на температура, влажност и слънчева светлина. От друга страна, паразитите често са много строго адаптирани към своите гостоприемници. Да, в определени ситуации могат да сменят гостоприемника си, но това много рядко става с някакъв далечен вид. Т.е. ако тази гъба нападне нов гостоприемник, той най-вероятно ще е друг вид мравка или в краен случай друг вид насекомо или безгръбначно животно“, обясни биологът.

Заради глобализацията и свободата на придвижване разпространението на даден патоген и превръщането му в епидемия и пандемия е напълно реалистичен сценарий, смята доц. Неов. Глобалното затопляне има съществено влияние. "Паразити и патогени, които преди не са се срещали в определени зони, започват да се срещат. Това, че унищожаваме дивата природа и навлизаме в непознати територии, ни излага на нови патогени, така че възможностите са големи“, допълни той.