Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Всеки, който има житейски опит, усещане за нюанси и е достатъчно наблюдателен, може да стане добър сценарист. За да бъде добър един писател е необходима дарба. Можеш да я развиваш, но тя или е там, или не е там. Това каза сценаристът Йоана Мирчева в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов.

Тя е сценарист на моноспектакъла "Тигър и дракон“, който се играе вече четвърти сезон в "Театър 199“. Участва в сценарните екипи на "Пътят на честа“ и "Под прикритие“. Автор е и на литературни произведения – "Приключения от Лаченото царство“. "Писането на проза е голямо приключение, голямо превъзмогване на себе си. Детската книга е детски роман. Ти създаваш една вселена, един свят, населяваш я с герои. Трябва перфектно да знаеш логическата връзка вътре, не може някои неща да са просто ей така. В литературата можеш да си позволяваш всякакви експерименти, това даже се окуражава, защото това е изследване и на човешката природа, и на какво би се случило. Сценарното писане и театралната драматургия следват правила, те са си занаят. Именно там са основните разлики, защото първо и основно правило е, че както започва историята, тя не може да свърши по същия начин – героят ни трябва да е променен, ситуацията трябва да е различна, докато в литературата можем просто да се впуснем в един поток на мисълта и нещата да са такива, каквито са, просто защото са. Някои читатели резонират, други – не. Но имаме ли сценично, филмово, екранно произведение, не можем да си го позволим“, обясни Мирчева.

Тя успява да балансира успешно между двата вида писане. "Обаче съм виждала колеги, които са великолепни писатели, но в момента, в който се опитат да бъдат сценаристи, просто не се получава“, добави Йоана Мирчева. С водещия разговаряха и за екранизациите по литературни произведения, които стават по-добри и успешни от първообразите си. Един от най-добрите примери и според двамата е "Изкуплението Шоушенк“ – новела от 100 страници на Стивън Кинг, екранизирана от Франк Дарабонт. "Филмът надгражда точно там, където има място за това, емоционалната дълбочина. В "Изкуплението Шоушенк“ това се случва точно на ниво конфликт. Всички събития са изострени на максимум като драматизъм. Дарабонт е работил доста години по това и се вижда“, коментира гостът. Героят на Ред, изигран от Морган Фрийман, в книгата е ирландец, отбеляза водещият Иванов. "Но това не е важно, стига да си хванал есенцията на персонажа. Важното е това между тях“, добави Мирчева.

Във филма мистерията около това дали действително героят на Тим Робинс е извършил убийството на съпругата си и любовника й остава на заден план. "Режисьорът прави това, за да може вътрешно да приемем и човека, и приятелството. Дава ни един от най-задоволителните финали в историята на киното, дава ни всичко, от което има нужда, надхвърля, покрива, не пропуска абсолютно нищо“, смята сценаристът.

"Закуска в Тифани“ на Труман Капоти е екранизиран през 1961 г. от Блейк Едуардс. "Това е филм, в който е променен целият тон и жанр, и това е супер, поне за мен и за света, освен за писателя. Капоти изобщо не е доволен, най-вече от избора на главната актриса. Тя е променена и като персонаж“, разказа Мирчева. За "Боен клуб“ пък самият автор – Чък Паланюк, казва, че романът не е толкова добър, колкото екранизацията на Дейвид Финчър, отбеляза Иванов. Според него филмът "Джурасик парк“ е много по-голям попкултурен феномен от първоизточника, а романът на Робърт Блох "Психо“ е прекрасна книга, много стриктно екранизирана от Алфред Хичкок. "Антъни Пъркинс прави превъзходна роля. Според мен филмът надскача първообраза“, смята Иванов.

Сред най-добрите примери за успешни екранизации на литературни произведения той посочи "Челюсти“, "Мизъри“, "Кръстникът“, "Задругата на пръстена“ и "Полет над кукувиче гнездо“.