С настъпването на сезона на диворастящите гъби доц. Борис Асьов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН в интервю за вестник "Труд" обръща внимание, че първият и най-важен съвет към любителите е винаги да подхождат със здравословна доза критичност и недоверие към собствените си знания. Гъбарството е занимание, което изисква търпение и време – човек се учи бавно, с много практика и постепенно развива наблюдателност, която му позволява да различава отделните видове.

Най-честата грешка на начинаещите е прибързаността, както и доверието на митове, които нямат научна основа. Сред най-разпространените заблуди са вярванията, че гъба, наядена от червеи, е ядлива, или че ако при варене с лук или чесън цветът на зеленчуците се промени, това означава, че гъбата е отровна. Истината е, че единственият сигурен начин да се определи дали даден вид е безопасен, е той да бъде точно разпознат.

Специалистът предупреждава, че рискът е особено голям при покупка на гъби от случайни продавачи по пазарите. Там понякога се срещат видове като киселка и лимонка, които в миналото са били смятани за ядливи, но днес е доказано, че могат да предизвикат тежки, дори смъртоносни автоимунни реакции. Подобни примери показват колко важно е да се използват актуални справочници и книги, издавани през последните години, а не стари източници, в които все още фигурират остарели сведения.

Отравянията с гъби най-често започват с общи стомашно-чревни симптоми – гадене, повръщане и коремни болки. При тях незабавната медицинска намеса е решаваща, тъй като самолечението е опасно и може да влоши състоянието. Дори култивираните гъби могат да предизвикат алергични реакции у някои хора, затова при опитване на нов вид е добре да се започне с малко количество. Доц. Асьов подчертава също, че не препоръчва даването на гъби на деца.

България може да се гордее с богатството си на диворастящи гъби. През последните години у нас са описани нови видове, включително два уникални трюфела – красивоспоров и тракийски, както и една нова за науката мухоморка, наречена широковолвена, открита дори в центъра на София. Страната ни е и едно от малкото места в света, където се среща изключително рядката гъба ентонема. Наред с това българските гори изобилстват от познати ядливи видове като манатарки, пачи крак, булка и сърнели, но и от силно отровни представители като зелената и белите мухоморки, които стоят зад огромната част от фаталните отравяния. Опасна е и глаерината, която расте върху дървесина, но съдържа същите токсини като смъртоносните мухоморки.

Разпознаването на гъбите е умение, което се придобива с опит, и макар че за някои хора те изглеждат "двойници“, всеки вид има своите ясни белези. Според доц. Асьов е най-разумно човек да научи идеално десетина вида ядливи гъби и да се ограничава с тях, като обръща особено внимание на разпознаването на най-опасните.

Климатичните промени също оказват своето влияние – по-честите горещини и засушаванията през лятото, както и закъсняващите есенни валежи, намаляват появата на някои видове. Въпреки това мицелът на гъбите оцелява в почвата и при подходящи условия плодните тела се появяват отново. България е изключително богата на гъби държава с вероятно над пет хиляди вида, което се дължи на разнообразните местообитания и благоприятното географско положение.

Гъбите играят незаменима роля в екосистемите. Те образуват микориза с растенията, като им помагат да устояват на стресови условия, а освен това са универсалните "рециклиращи фабрики“ на природата, които разграждат мъртвата органика и дори пластмаси. Без гъби животът ни би бил немислим – те участват в производството на хляб, млечни продукти, колбаси, алкохол, лекарства и редица други продукти, които използваме ежедневно.

Сред основните заплахи за диворастящите гъби е унищожаването на местообитанията им. Варварските методи за събиране на трюфели, които включват прекопаване на горите, водят до трайното им изчезване на тези места. Замърсяването и утъпкването на почвата също оказват сериозно негативно въздействие.

Въпреки това потенциалът на гъбите за развитие у нас е огромен – както чрез култивиране на видове като печурка, кладница, шийтаке или лъвска грива, така и чрез превръщането им в туристическа атракция чрез празници и специализирани турове.

За младите хора, които искат да се занимават с изследването им, доц. Асьов казва, че микологията е наука с безкрайни възможности и все още крие много тайни. Гъбите предлагат неизчерпаеми възможности за открития и приложения в медицината, хранителната индустрия и опазването на природата. Освен това гъбарството може да бъде чудесно хоби, което съчетава почивката сред природата с удоволствието от откриването на нещо ново.