Достойнството, с което се движеше и говореше този изправен, красиво остаряващ писател. Достойнството на писател, идващ от друго време, когато това е значело нещо. Покрай такива хора човек несъзнателно се изправя. Това написа Георги Господинов
след като ни напусна Марио Варгас Льоса.
Публикуваме думите му без редакторска намеса:
Марио Варгас Льоса си е отишъл, в неговата Лима, на 89. Имах щастието да го срещна веднъж, през зимата на 2020, и да обядваме заедно, благодарение на неговият голям изследовател и приятел Ефраим Кристал. Ако трябва да кажа едно нещо, което запомних от тази среща, освен разпитването ми за Борхес, разбира се, то беше достойнство. Достойнството, с което се движеше и говореше този изправен, красиво остаряващ писател. Достойнството на писател, идващ от друго време, когато това е значело нещо. Покрай такива хора човек несъзнателно се изправя.Благодаря и за автографа тъкмо на Леля Хулия и писачът.Светла и достойна памет