Хранителен терапевт: Отказът от консумация на месни храни е битка със себе си

Постът не е диета, не е средство, с което да отслабнем. Постът първо е пречистване на душата, след това на тялото, така че да го възприемаме откъм религиозната му мисия. Това каза хранителният терапевт Яна Данаилова в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Всяка една религия включва в своята философия поста като механизъм за пречистване, не само на тялото, но и на душата, обясни тя. "За да бъдем по-смирени, по-добри, по-човечни и най-вече да се преборим със себе си, защото най-голямата битка, която човек може да спечели, е битката със себе си. Отказът от консумация на месни храни е битка със себе си, но от физиологична гледна точка, от гледна точка на здравословния статус на човек, отказът от консумация на животински продукти дава възможност на тялото, особено в пролетния сезон, да концентрира повече жизнена енергия в посока регенерация и детоксикация. Когато храносмилателният тракт не е затормозен от тежкосмилаеми хранителни вещества, той може да насочи част от жизнената си енергия в процес на регенерация на органи и тъкани“, обясни Яна Данаилова.

Много важно е самият пост да бъде проведен адекватно и да не се наруши пропорцията между макрогрупите заради отказа от животински комплексен белтък, подчерта хранителният терапевт. Здравият човек следва да консумира макрогрупите, които са протеини, въглехидрати и мазнини, в оптимални пропорции, което означава 50-60% въглехидрати, 10 до 15% протеини и 20 до 30% мазнини. "Има разлика между тези макрогрупи. Мазнините, за които говорим, са поли и моно ненаситени мазнини, които могат да постъпят в нашето тяло от консумацията на ядки, семена, авокадо, маслини. По време на пост изключваме животинските мазнини и категорично изключваме трансмазнините, които нямат полезна стойност и дори нямат допустима полезна граница“, обясни Яна Данаилова.

Белтъците могат да бъдат с животински и с растителен произход. Животинският белтък е комплексен и пълноценен и по време на поста трябва да бъде заместен от адекватен прием на растителен протеин. Това са зърнените, бобовите храни, ядките, семената, кръстоцветните, зеленолистните, изброи специалистът.

"Единственото нещо, което следва да съблюдаваме и да имаме предвид, когато изключваме консумацията на комплексни животински протеини в менюто си, особено за дълъг период, е да комбинираме различни източници на растителен протеин, тъй като те се допълват и осигуряват тази оптимална комплементарност на аминокиселинния профил, защото в някои растителни източници на протеин има оскъдни есенциални аминокиселини, които пък са в изобилие в други. Затова на ежедневна база е добре да консумираме бобови растения със зърнени растения, ядки със семена, не на едно хранене – на ежедневна база“, поясни Данаилова.

Рафинираните въглехидрати също следва да бъдат избягвани, тъй като последиците от консумацията на бързи въглехидрати са резки пикове и покачвания на кръвната захар, флуктуации в нивата на инсулин. "Това води до натрупване на нежелани и рискови мазнини, които може да провокират развитие на състояния като инсулинова резистентност, метаболитен синдром и сърдечносъдови заболявания. Комплексните въглехидрати са всички нерафинирани храни, нерафинираните зърна, варива, бобови“, посочи хранителният терапевт.

По думите й сериозен проблем е системното прехранване и преяждане. "Винаги съветвам хората, с които работя, да се хранят бавно и осъзнато, да дадат време сигналите за ситост да достигнат до мозъка, което може да отнеме около 20 минути след старта на хранене. Многократното дъвчене, освен че е благоприятно за храносмилателния процес, позволява да не поглъщаме по-голямо количество“, обясни Яна Данаилова.  

Около 400 грама е количеството на една нормална порция, включваща салата и основно. "Ако консумираме основно вариво, което е около 200 грама – това означава около 70 грама сурово вещество, и една салата, това е една оптимална порция, с която няма да имаме усещане за глад и можем да погълнем хранителни вещества, които да задоволят нуждите на тялото от енергия, от есенциални нутриенти и в същото време да не сме гладни след два часа“, даде пример тя.

Яна Данаилова отбеляза, че постенето не се препоръчва за хора с отслабена имунна система, хора в напреднала възраст, бременни, кърмещи жени и малки деца. За да бъде подходящо, менюто трябва да бъде балансирано. "Затова не съветвам хора, които нямат нужните познания или не са се консултирали със специалист, попадащи в някоя от рисковите категории, да правят подобни пости. В същото време обаче медицината приема веганството като подходящ режим на хранене за всяка възраст от човешкия живот, включително бременност, лактация и юношество“, допълни тя.