Ироничните колеги, които не умеем да прозрем – шегуват ли се или ни казват истината

Самоиронията е нещо като самоубийствено хумористично проявление на най-дълбоката самоосъзнатост. Това не е просто забавление, а начин да се погледнеш в огледалото и да кажеш: "Да, аз съм изключително глупав и това ме прави невероятно интересен". Самоиронията е като да те видят да падаш, но вместо да се смутиш, да кажеш: "Е, не е като да не падам всеки ден, но поне си признавам, че съм по-добър от другите на този фронт". И тогава всеки наоколо се пита: "Как да реагирам? Да се засмея или да започна да търся собствения си неуспех в живота?"

Ако някога си видял някой да се самоиронизира по начин, че всички наоколо да се почувстват като трагични герои в някаква мрачна драма, знаеш точно какво имам предвид. Самоиронията е като въпрос: "Кой може да се усмихва, когато привидно страда?", пише " Фокус". И в този момент всеки изведнъж започва да мисли дали не трябва да сложи маска и да се включи в шегата. Самоирония и самоусмиване над себе си – една трудна, но толкова човечна задача.

Когато не можеш да спреш да се чудиш какво мислят другите

Иронията и самоиронията са като буря в чашка вода, която разклаща цялото ти съществуване, но никога не е ясно дали съм стигнал до истината или просто се опитвам да се справя с объркването. За хората около теб, тези, които нямат забележителен усет за ирония, това може да бъде доста тревожно. Какво, ако изведнъж някой си помисли, че се подигравам с него, когато всъщност току-що се самоиронизирам за това как не мога да се справя с основни социални задължения?

А ако не ироничният тип човек, не е сигурен дали да смее или да плаче след твоята реплика, то това просто е израз на нещото, което трябва да те направи любим в компанията. Но защо има и хора, които предпочитат да те заобикалят? Ами, защото се страхуват. Те не знаят дали ще бъдат нарязани с остри иронични думи на мястото, което най-малко им се иска да бъде докоснато. Това е типичен социален механизъм – когато хората не разбират иронията, те я избягват, защото не могат да предвидят дали ще бъдат част от шегата или не, пише "Фокус".

Ако в разговор с теб някой изглежда сякаш отговаря и на най-малките детайли, но с усмивка, която не може да бъде разтълкувана по нормален начин, не се съмнявай – това е ироничният герой в пълния му блясък. Този човек, който, ако започнеш да го анализираш твърде много, ще те остави с поне 20 въпроса, на които няма да имаш ясен отговор. А когато си мислиш, че го разбра, той просто ще хвърли още една забавна реплика и ще ти остави чуденето дали всъщност той е много по-умен от теб или просто чудовищно добър в манипулирането на социални ситуации.

Самоиронията, от друга страна, е по-лесно разпознаваема – ако видиш някого, който смело се шегува със собствените си слабости и продължава да върви с изправена глава, значи имаш човек със сериозна емоционална интелигентност.