Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
"Честно казано не се запознахме нито в залата по вдигане на тежести, нито във волейболната зала, а в един ресторант. Тя беше на отсрещната маса срещу мен. Гледахме се доста романтично, след което се намерихме в социалните мрежи. Установихме, че погледите ни са били доста приятни. Понеже и аз, и тя доста пътуваме, минаха 2 седмици преди да се видим отново. Дотогава само си пишехме, но доста откровено. Направихме няколко излизания. Виждам, че и тя е доста искрена и с добри намерения към мен, което предразполага и аз да съм такъв с нея. Това сподели олимпийският, световен и европейски шампион по вдигане на тежести Карлос Насар по време на участието си в предаването "На кафе" при Гала. Той разкрива, че срещата с настоящата му приятелка Александра е била съдбовна.

Когато започнахме по-често да се виждаме, разбрахме, че ни е много трудно, щом сме разделени. Опитваме се постоянно да сме си наблизо. Заедно сме от 4 месеца. За мен най-важното е да преследваме мечтите си. Когато имаме желание, винаги можем да сме достатъчно гъвкави, че да отделяме време един за друг. Моят начин на тренировка е гъвкав, мога да тренирам на различни места. Връзките от разстояние не са приятни, така че трябва да намираме време за себе си", каза Насар. С видеообръщение към него в предаването се включи и самата Александра, която се състезава за руския клуб "Амурски тигрици". 

"Здравей, шампионе! Обръщам се към теб не само като твой близък човек, а и като една от хилядите души, чиито сърца си докоснал. С усилието, с отдадеността ти, с пламъка в очите ти, когато се бориш за всяка една победа. Гледам те и си давам сметка, че спортът за теб не е просто състезание, това е мисия. Ти не печелиш само титли, ти печелиш сърца! Ти не си вдъхновител само за мен, ти вдъхновяваш всяко едно малко дете, което те спира на улицата и те гледа с онези чисти очи, мечтаейки един ден да бъде като теб. Ти вдъхновяваш и големите, онези, които те срещат, стискат ти ръката и в очите има уважение, възхищение и гордост. Имам привилегията да те познавам и отвъд славата, да виждам как в трудните моменти се изправяш, дори когато си уморен. Ти си вдъхновител не само защото побеждаваш, а защото показваш какво значи да си човек с доблест, с обич към това, което правиш и с огромното сърце, което всички около теб виждат. Бъди сигурен - хората не просто те аплодират, те вярват в теб. И с всеки един твой успех ти правиш света по-светъл, по-смел и по-истински. Аз съм горда! Горда съм, че си до мен, горда съм, че те обичам и без значение колко купи и медали ще спечелиш още, ти винаги ще бъдеш моят шампион! Обичам те", разкри Александра.

Карлос разказа и за своето детство, пътя към спорта и личния живот:

"Живях в Париж до около 2-3-годишна възраст, след това за кратко в Ливан и накрая се върнахме в България", разказва Насар. Той пази спомени от Ливан, където е посещавал училище на арабски език в първи клас. "Беше трудно да се адаптирам, защото растяхме в различни традиции и религии, но връщането в България беше по-правилно за нас", допълва той.