Мила Андонова, археоботаник: Древният човек е консумирал забравени фуражни видове, които днес са част от здравословното хранене

Древният човек е консумирал различни зърнени и бобови видове, които в днешно време по-скоро квалифицираме като фуражна храна и сме забравили за тях, други пък сега стават модерни покрай здравословното хранене. Това каза в предаването "Цветовете на България" на Радио "Фокус" археоботаникът гл. ас. д-р Мила Андонова, която работи в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН и преподава археоботаника в СУ "Климент Охридски".

Данните за живота на древните и какво те са консумирали като храни се добиват по време на археологически разкопки по една дълга и не толкова сложна процедура по флотиране на седиментите или пръста. "Флотацията е процесът на извличане на семената и дървесините посредством процеса на измиване, посредством вода. Това, което намираме, е хванато в едни фини сита, като останките, които намираме, обикновено са овъглени. Овъгляването им е това, което ги съхранява", обясни тя.

Един от най-древните сортове от зърнените храни е лимецът или едрозърнестатата пшеница, която е много близо до диворастящите си родственици, отбеляза специалистът. В древността е имало и пшеница, но по думите й пшеницата на древните хора се различава от днешната. "Това са други видове, които не съдържат глутен – агентът, който бухва съвременния хляб. Друго важно зърнено растение е ечемикът, който по-скоро за съвременния човек е фуражна храна. Други видове са просото, които са доста трудоемки за отглеждане. Човечеството има тенденцията да търси лесния път."

По думите ѝ житните растения далеч не са всичко, което древният човек има на масата. "Елдата е такъв пример. Тя не е житно, не е бобово, но е изключително хранително растение. Пачата трева от семейството на елдата също е присъствала на масата" разказа археоботаникът и добави, че бобовите растения също са широко разпространени в древността, но са различни от познатия съвременен боб, който е Колумбова храна. Намират се останки от бобови като леща, бакла, секирче – миниатюрно бобово растение и други. "Всички тези растения са ядливи, но извличането на това, което консумираме, е много трудоемко", допълни тя.

"В голяма степен днешните растения са същите като древните. Някои от тях, които са одомашнени или доместицирани, след това култивирани, тоест отглеждани с цел консумация, като лещата например, са се видоизменили така, че това, което днес имаме на трапезата, е с двоен размер. Но като цяло те са почти същите", разясни тя.

Мила Андонова разказа още, че преди Колумбовата епоха по нашите земи се намират всички зеленолистни растения – лапад, коприва, киселец, глухарче. Всички тези зелени храни са били на масата и в древни времена. "Имаме и далечни родственици на тиквичките и краставиците, присъствали по нашите земи."

Дървесните ресурси, използвани в миналото за различни цели, са били както широколистни, така и иглолистни видове, поясни още археоботаникът. В древна Сердика са намирани различни дървесни видове, като ели, борове, както и дъб и бук. "Като цяло човечеството има една тенденция по консумация на горите си, която за жалост е в пълен ход и в днешно време. Дали аргументът ни е масова строителна дейност, например в римската епоха, или пък масово добиване на горивен материал, особено в по-късните епохи, пак иде рече за консумация и усвояване на горските ресурси."

Специалистът сподели още, че чрез изследването на дървесните останки на миналото може да се получи различна информация като неблагоприятните цикли в климата, което е видимо в растежа на едно дърво. "Можем да хванем и неща като катаклизми, пожари, земетресения, дори вулканични изригвания. И целият този стрес се отпечатва в растителния свят", разясни тя.

Мила Андонова сподели още, че в България ще се организира конференция на Асоциацията по биоархеология, която е базирана във Великобритания, но всяка година пътува в различни страни, и която за първи път ще бъде в България и на Балканите.