Личността му днес не говори много на широката аудитория, забравата е покрила славното му име. Митрополит Методий Старозагорски, известен още като Методий Кусев, е един от най-достойните и заслужили български архиереи. Благородният му дух и до днес е пример за добър българин, добър християнин и добър пастир на чедата на православната ни църква. Но това, което го отличава от другите, е неговата фанатична натура, всецяло предана на делото на българщината в Македония, пише
"Българска история".
Роденият в Прилеп Тодор Кусев не щади сили и винаги изтъква българския характер на Македония. При първия Църковно-народен събор в Цариград през 1871 година той обосновава правото на делегатите на македонските българи да участват в делата на Екзархията със следните пламенни думи:
Как да не ги приемеш сега като са дошли? Да ги изпъдим ли? Не! Народът ще ни похвали. Те са българи, затова трябва да ги приемем. Самото им дохождане показва, че са българи, и че искат да са българи; ако ни каже някой, че не са българи, ний ще кажем: ето ги, на ги!Две години по-късно, през 1873 година Тодор приема монашеството под името Методий. В Пловдив като протосингел на Пловдивската епархия той организира взаимоспомагателни каси, за да спаси българите от лихварите. След Априлското въстание защитава българите от турските погроми. Пише и писмото до руския император Александър II, на което царят отговаря: "Да се освободи България“. Безброй са делата му в полза на българското.
Докато учи богословие в Русия, през 1890 година страстно защитава българската кауза на диспут със сръбския посланик Джордже Симич в Петербург по повод на издадена в пресата карта на славянските народности. Ето и думите му:
Казах, че истината не може да се скрие. Аз съм българин. Ние македонците сме българи. Аз не съм упълномощен от страна на македонските българи да ги представлявам тук. Но аз знам тяхното мнение. Прочее, от името на това мнение, казвам: да издаде Обществото нова карта на народностите. Нека на тая нова карта да се тури върху Македония боята, която означава сръбска народност; ние българите няма да протестираме, нито пък ще негодуваме. Нашата сила не е в боята, а — въ самите насъ: сръбската боя върху картата не може да ни измени, да ни направи сърби. Сърбите, сиромасите, като си знаят, че няма кьорав сьрбин в Македония, ламтят за сянката, придържат се о боята. Понеже сръбското население въ Македония съществува само във въображението на сръбските патриоти, техния аргумент се крепи на боята, на сянката. Като се премахне сянката — изчезват сърбите от Македония.От 1894 година до края на дните си Методий Кусев е митрополит на Стара Загора. Народополезната му дейност никога не прекъсва. С думи и дела той се застъпва за всяко родолюбиво дело, пише писма, книги, ръководи делата на епархията си. Той е инициатор на създаването на парк "Аязмото“ в града, а борбата му не престава нито за миг. Ето какво пише Добри Ганчев за него:
Безскрупулен е Методий. Пред нищо не се спира, кога е въпрос за общото дело … Волята у Методий от стомана скована. Неуморна, никакви препятствия не я спират. Даже и здравият разум. В очите на остепенните хора минава за лудничав … Патриотизмът у Методия минава границите на разума. Дали тази му любов към Македония не е народностен фанатизъм? Търси българи в Албания, в Епир, в Призренско. Село българско да не остане извън пределите на родната църква. Жесток до изуверство и към верски и народни противници, ризата от гърба си дава на тези, които протягат ръка към него … В моите очи Методий Кусевич е фанатик от средновековен тип. Таквизи са и мнозинството от съвременниците му македонци. Измряха в непосилна борба. Заедно с това погубиха и България.Достолепният старец угасва през 1922 година след като вижда катастрофата на националния идеал. За да съществува и благоденства България митрополит Методий Кусев сякаш ни оставя един завет на голям българин, най-добре описан от един друг голям българин, полковник Борис Дрангов:
За тази цел насъщно необходими са нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самоотверженост — българи с характер, железен, непоколебим, възвишен.Българската кауза в Македония не познава по-предан, по-отдаден и по-волеви борец в църковните среди от духовника Методий Кусев. През целия си дълъг живот, където и да се намира, каквато и църковна длъжност да заема, той посвещава цялото си време и енергия на святото си дело.
Частица от духа на Методий Кусев ни е необходима и днес, защото борбата за българското не е приключила. Тя е повик, задача и призвание.