Момчетата от групата "One Day Less": Ние сме голямо гърне и каквото забъркаме помежду си, това излиза

"Ние сме голямо гърне и каквото забъркаме помежду си, това излиза. Не ни харесва цензурата", казаха за "Фокус" Михаил Михайлов и Михаил Гълъбов от групата "One Day Less" в аудиокаста на "Фокус" "Това е България",  в коментара по темата за проблемите на музикалния бизнес и онова, което е в центъра на матрицата на българските медии, от гледната точка на предстоящия им албум "Призми" 

Цензурата е може би на първо място, това е, което не приема в българските медии Михаил Гълъбов, коментирайки налаганата от медиите матрица в музиката.

"Аз рядко гледам медии, така да кажем, имаме късмета, че има интернет и има и по-интересни работи. Не ми е интересно, не ми харесва, предпочитам да си намеря нещо друго, което ми харесва", допълва Михаил Михайлов, като уточнява: "То в най-общи линии, когато говорим за музика и медии, малко или много това е продукт, сега в крайна сметка ти трябва да лансираш нещо, което да се купува, в случая слуша. Т.е. предполагам, че това е един от основните начини, нали, по които се селектира какво да се пуска. Другото вече всички го знаем, то това не е само в България, навсякъде го има - "моя човек, така и така, ето пусни го това".

За своя нов албум "Призми" момчетата от "One Day Less" споделят, че той е подготвян дълго, две години, като трудно намират и вокалистка: " В сегашната формация се събрахме преди две години - Ние двамата, Михаела Руева и Стоян Дойчев, който е басист. Със Стоян и Мишо (Михаил Гълъбов) свирим 7-8 години, уточни Михаил Михайлов.

"Стилът е общо казано рок - много неща сме - 4 човека, слушаме много различна музика", допълни и Мишо Гълъбов, като подчерта: "Ние сме деца от 90-те години, има и гръндж, и малко метъл. Ние сме голямо гърне и каквото забъркаме помежду си, това излиза".

Той подчерта, че четиримата музиканти винаги търсят послания: "Те ни се получават по-лесно, тъй като някой идва с текст, с идея, но оттам-нататък е борбата с аранжиментите - и двете са еднакво на фокус".

Михаил Михайлов коментира конкретните послания на новия им албум: "Посланията в "Призми" са и социални - в 1-2 песни директно се обръщаме с критика към обществото, не са най-позитивните, защото имаме и по-абстрактни. Някои от творбите ни описват състояния, в които човек изпада и се чувства. Критиката е към обществото, което трябва да събуди и има нужда да направи нещо със себе си, защото потъва, най общо казано".

Въпреки критиките към обществото, не може да се каже, че музикантите са от т.нар. "ядосани млади хора": Ядосани със сигурност не сме, защото да си ядосан, няма смисъл, но не сме и с розови очила. Мисля, че сме реалисти, но имаме малка доза оптимизъм, че ще се оправим", казва Гълъбов.

Името на албума "Призми" идва по идея на приятел на музикантите, а тя е, че те се събират и пречупват през сетивата на четиримата музиката, която излиза в прекрасен сноп от цветове.