Много от думите, които днес използваме неусетно в ежедневната си реч, имат далечен и често неочакван произход. Българският език, като живо културно съкровище, е вплел в себе си влияния от редица езици, сред които особено интересна и малко позната е персийската лексика. Макар и често да достигат до нас чрез турски или арабски посредници, тези думи са свидетелство за дълбоки исторически и културни връзки между древните българи и иранските народи.

Как персийските думи достигат до България?

Официалният персийски език – познат още като фарси – се говори в Иран, Афганистан и Таджикистан и е част от индоевропейското езиково семейство. Въпреки географската отдалеченост, историческите контакти между персийските култури и прабългарите вероятно са оставили езикови следи, които по-късно са се засилили чрез Османската империя и арабското влияние. 

Езиковеди като д-р Хаджар Фиюзи и доц. Иво Панов отбелязват, че част от тези думи са навлезли в българския речник още в дълбока древност, а други са приети чрез турския език по времето на Османската империя. Някои от тях са толкова обичайни, че днес дори не подозираме чуждестранния им произход.

Примери за думи с персийски корен в българския език

Следващият списък съдържа думи с доказан или предполагаем персийски произход, които се употребяват и до днес:

Бакшиш - "дар“, произхожда от перс. bakhshidan – "давам“;

Бетер - в буквален превод - все по-лошо

Гердан - от "гардан“ – врат;

Джам - означава чаша или нещо стъклено

Канара - огромен човек, великан

Кехлибар - смола от дървета, използвана за бижута;

Килим - черга, тъкано покритие за под;

Кьорфишек - блъф, лъжа

Мезе - означава буквално закуска, но постепенно променя значението си

Ошав - буквално сладка вода

Пазар - тържище, място за търговия;

Сарай - дворец, резиденция;

Серсем - будала, някой, който лесно се лъже

Синджир - окови, вериги

Спанак - роднината на това растения е Персия

Спахия - военен конник, свързван с османската администрация, но с персийски корен.

Топор - брадва;

Тура - страна на монета, на която има някакъв отличителен знак

Туршия - оригиналната дума е персийска, но навлиза при нас чрез турската дума turşu

Филджан - малка чаша за кафе, без дръжка;

Чешма - извор, фонтан;

Чувал

Шадраван - буквален превод - течаща радост

Шише - стъкло

Шкембе - търбух, стомах

Много от тези думи са свързани с дома, храна, облекло, оръжия и търговия – сфери, които първи възприемат езикови заемки при културен обмен.

Интересни наблюдения и хипотези

Някои езиковеди предполагат, че древните българи имат ирански етнически корени, или поне са били съседи на перси и мидийци. Това би обяснило прякото навлизане на определени думи, които не преминават през турския или арабския език. В подкрепа на тази теза идват и имената на някои древнобългарски владетели, както и сходства в обредни практики.

Освен това, в древни текстове на Памир и Централна Азия се откриват структури, подобни на раннобългарските родово-племенни отношения, което подсказва за възможни връзки между народите от двете области.

Еволюция на значението през времето

Интересно е да се отбележи, че някои думи претърпяват значителни смислови трансформации. Например:

Серсем – първоначално "тиква“, в българския става нарицателно за глупак;

Кьосе – безбрада личност, често използвана с подигравателен нюанс;

Шмекер – хитрец, първоначално с позитивна конотация, но по-късно става пренебрежително.

Персийските думи днес – живи и употребявани

Макар и някои от тези думи да звучат архаично, повечето продължават да се използват ежедневно, особено в диалекти и разговорна реч. Например:  "Налях си филджан кафе“, "Сложих туршията в бурканите“. Това доказва, че културното влияние на Персия – пряко или непряко – е част от живата тъкан на българския език.

Думите са безспорно най-древните свидетели на културен обмен. Независимо от географските разстояния и вековете, персийските заемки в българския език показват, че езикът ни е като река, в която се вливат различни потоци от думи.

Изучаването на този пласт от нашата лексика ни дава не само знание, но и усещане за свързаност с едно по-широко историческо и културно пространство, пише actualno.