След забраната за използване на мобилни телефони в училищата в България се появи и идеята да се забрани деца под 15 г. да ползват социалните мрежи. Това се случи по време на брифинг на просветния министър Красимир Вълчев миналият месец. 

"Фокус" припомня, че по думите на министър Вълчев въпросът е особено важен, тъй като има достатъчно доказателства за вредното влияние, което социалните мрежи оказват върху децата.

Вълна от предложения за забрана на социалните медии за млади хора заля света напоследък, подхранвана от нарастващата загриженост относно очевидната вреда, която TikTok, Instagram и Snapchat могат да причинят на уязвимите умове, пише  The conversation.

Австралия беше първата, която обяви ограничения за лица под 16 години, които имат акаунти в социалните медии. Нова Зеландия може скоро да последва примера ѝ , а премиерът на Дания наскоро обяви, че страната ѝ ще забрани социалните медии за лица под 15 години, обвинявайки мобилните телефони и социалните мрежи, че "крадат детството на децата ни“.

Тези действия са част от нарастваща международна тенденция: Обединеното кралство, Франция, Норвегия , Пакистан и Съединените щати вече обмислят или прилагат подобни ограничения, често изискващи съгласието на родителите или проверка на цифровата самоличност.

На пръв поглед тези политики изглежда са насочени към защита на младите хора от вреда за психичното здраве, експлицитно съдържание и пристрастяващ дизайн. Но под езика на безопасността се крие нещо друго: промяна в културните ценности.

Забраните отразяват един вид морален обрат, който рискува да съживи консервативните представи, предшестващи интернет. Дали не навлизаме в нова викторианска ера на интернет, където дигиталният живот на младите хора се преобразява не само от регулации, но и от повторно утвърждаване на моралния контрол?

 

Не за сензационни новини. Не за необосновани мнения.

 

Вземете безплатен бюлетин

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и се прилагат Политиката за поверителност и Общите условия на Google .

Полицейски контрол върху моралния упадък

Викторианската епоха е белязана от строги социални кодекси, скромно облекло и официална комуникация. Публичното поведение е строго регулирано, а училищата са се разглеждали като ключови места за социализиране на децата в полови и класови йерархии .

Днес виждаме отгласи от това в начина, по който се формулира "дигиталното благополучие“. Приложенията за време пред екрана, детокс ретрийтите и "глупавите“ телефони се предлагат на пазара като инструменти за култивиране на "здравословен“ дигитален живот – често с морални подтекстове. Идеалният потребител е спокоен, фокусиран и сдържан. Импулсивният, разсеян или емоционално експресивен потребител е патологизиран.

Тази формулировка е особено очевидна в работата на Джонатан Хайдт, психолог и автор на "Тревожното поколение“ , централен текст в движението за възрастово ограничение. Хайдт твърди, че социалните медии ускоряват перформативното поведение и емоционалната дисрегулация у младите хора.

По този начин, дигиталният живот на младежите е свързан с намаляваща психологическа устойчивост, нарастваща поляризация и ерозия на споделените граждански ценности, вместо да бъде симптом на сложни промени в развитието или технологиите. Това спомогна за популяризирането на идеята, че социалните медии са не само вредни, но и покваряващи.

И все пак данните зад тези твърдения са оспорвани. Критиците посочват, че заключенията на Хайдт често се основават на корелационни изследвания и селективни интерпретации .

Например, докато някои изследвания свързват интензивното използване на социалните медии с тревожността и депресията, други проучвания показват, че ефектите са скромни и варират значително в зависимост от контекста, платформата и индивидуалните различия.

Това, което липсва в голяма част от дебата, е признанието за свободата на действие на младите хора или способността им да се ориентират интелигентно, креативно и социално в онлайн пространствата.

Всъщност, дигиталният живот на младежите не е просто пасивно потребление. Това е място за грамотност, изразяване и свързване . Платформи като TikTok и YouTube насърчиха ренесанс на устната и визуалната комуникация.

Младите хора съчетават мемета, ремиксират видеоклипове и се занимават с бърз монтаж, за да създадат нови форми на разказване на истории. Това не са признаци на упадък, а на развиваща се грамотност. Регулирането на достъпа на младежите, без да се признават тези умения, рискува да потисне новото в полза на запазването на познатото.

Регулирайте платформите, а не младите хора

Именно тук викторианската метафора става полезна. Точно както викторианските норми са се стремили да поддържат определен социален ред, днешните възрастови ограничения рискуват да наложат тясна визия за това как трябва да изглежда дигиталният живот.

На пръв поглед термини като "мозъчно разложение“ изглежда предават вредата от прекомерната употреба на интернет. Но на практика те често се използват от тийнейджърите, за да се смеят и да устоят на натиска на денонощната забързаност.

Но опасенията относно дигиталните навици на младите хора изглежда се коренят в страха от когнитивни различия – идеята, че някои потребители са твърде импулсивни, твърде ирационални, твърде девиантни .

Младите хора често са представяни като неспособни да общуват правилно, крият се зад екрани, избягват телефонни обаждания . Но тези променящи се навици отразяват по-широки промени в начина, по който се отнасяме към технологиите. Очакването да бъдем винаги на разположение, винаги отзивчиви, ни обвързва с нашите устройства по начини, които правят изключването наистина трудно .

Възрастовите ограничения може да адресират някои симптоми, но те не се справят с основния дизайн на платформите, създадени да ни карат да превъртаме, споделяме и генерираме данни.

Ако обществото и правителствата са сериозни в защитата на младите хора, може би по-добрата стратегия е да се регулират цифровите платформи. Правният учен Ерик Голдман нарича подхода за възрастово ограничение стратегия за "сегрегиране и потискане“ – такава, която наказва младите хора, вместо да държи платформите отговорни.

Никога не бихме забранили на децата да посещават детски площадки, но очакваме тези пространства да бъдат безопасни. Къде са предпазните бариери за дигиталните пространства? Къде е задължението за грижа от страна на дигиталните платформи?

Популярността на забраните в социалните медии предполага възраждане на консервативните ценности в нашия дигитален живот. Но защитата не трябва да идва за сметка на автономността, креативността или изразяването.

За мнозина интернет се е превърнал в морално бойно поле, където ценностите, свързани с вниманието, комуникацията и идентичността, са ожесточено оспорвани. Но той е и социална инфраструктура, която младите хора вече оформят чрез нови грамотности и форми на изразяване.

Защитата им от това рискува да потисне самите умения и гласове, които биха могли да ни помогнат да изградим по-добро дигитално бъдеще.