Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

От години целенасочено се опитвам да превърна нещата, които обичам, в моя професия – дали това е музиката, киното, или подкастите. Естествено, не за да забогатея от тях, а за да мога да прекарвам максимално много време в компанията на този тип изкуства и изразяване. Предполагам, че това е рецепта не само да се чувстваш екзистенциално добре, но и да си винаги зараден с енергия и ентузиазъм. Това каза Орлин Милчев, по-известен като рапъра Атила, в предаването "Сториборд“ с водещ Благой Д. Иванов на Радио ФОКУС.

Милчев е и режисьор на филма "Изкуството да падаш“, пълнометражна драма, която преди няколко години дебютира на София Филм Фест, а отскоро може свободно да се гледа в YouTube. Според него изкуството е велико във всяка една от неговите форми. "Захванах се с история, която беше написана от покойната сценариска Неда Филчева, светла й памет, която по някакъв начин разказва част от cвоя житейски опит. През 2019 година една много ранна версия на този сценарий стигна до мен. И това само по себе си в началото беше първото голямо предизвикателство, да разкажеш визуално и режисьорски историята на друг човек. Оттам всички трансмутации, които сценарият преживя, цялата подготовка, финансиране, и накрая след няколко пъти кандидатстване в Национален филмов център през 2019-та за наше щастие и късмет спечели. Тогава започна голяма битка, свързана с правилния каст, правилната визия, локации“, разказа Атила.

Като друго предизвикателство, той открои и малкия бюджет, довел до логистични проблеми. "Опитах се да бъда максимално откровен с всеки един от екипа, всеки един от опитните ни членове, и максимално много да се боря за визията, която смятам, че е подходяща за този филм. Да превърна тази история в моя история“, каза още Милчев. "Големият диалог, който се опитах да осъществия с филма, беше между зрителското и фестивалното кино. Моят опит в този филм беше да се разкаже история, която здраво е стъпила на четирите си гуми, т.е. има движение в тази история, през езика на малко по-суровото, малко по-фестивалното кино, дългите кадри, мълчанието като израз на нещо... и изключителен компас за мен беше в този период работата на Инярито, и то на класическия Инярито“, коментира Атила.

"Тези две изразни средства – разказът и средството, чрез което разказваш на едно малко по-кинаджийско и фестивално ниво, това е може би най-голямата сила и най-голямата слабост на филма, защото за някой той би бил може би неуверен, във факта, че не е взел нито една от двете твърди посоки – зрителско кино или по-експериментално, но за мен това е някакъв опит за диалог и с публиката, второто ниво на това, което си говорим, защото ти имаш движението, имаш историята, имаш наратива, но начинът, по който достига зрителят до този наратив, е доста по-комплексен от това, което наричаме зрителско мейнстрийм кино. Смятам, че в България има много добри примери за това“, допълва той.

Режисьорът и рапър сподели, че работи по два проекта –по пълнометражен сценарий, както и по трийтмънт, който е нова идея, която цели да се превърне голям филм.