Плагиатството винаги е било проблем в академичната среда. Още преди появата на изкуствения интелект, университети и училища използваха специализирани програми (като Turnitin, Urkund, StrikePlagiarism и др.), които сравняват студентски или академични текстове с вече налични бази данни, научни статии и интернет източници. Тези системи улавят сходства и докладват процент на "съвпадение“.

С появата на изкуствен интелект, и по-конкретно езикови модели като ChatGPT, ситуацията се усложни. Причината е, че AI генерира текстове, които са уникални на ниво подредба на думите – тоест, те не съществуват предварително в интернет или в бази данни. Затова класическите антиплагиатни системи рядко "хващат“ директно текст, създаден от AI.

Може ли AI текст да бъде засечен като плагиатство?

Формално плагиатство: Генерираните от AI текстове не са копие на съществуващ източник, но това не означава, че не могат да се считат за "неавторски“. Ако студент представи текст, написан от AI, за свой, това се приема като измама и се разглежда като форма на плагиатство (или академична нечестност).

Семантична близост: Понякога системите засичат прилики, ако AI възпроизведе популярни фрази или дефиниции, които вече се срещат масово онлайн. Но това е по-скоро съвпадение, отколкото класическо плагиатство.

AI-детектори: Появиха се нови инструменти (като GPTZero, Turnitin AI-detection и др.), които се опитват да определят дали даден текст е писан от изкуствен интелект. Те анализират стил, честота на думи и предсказуемост на текста. Но ефективността им е спорна – често дават и фалшиви резултати.

Ще признае ли ChatGPT: Да, това го писах аз?

"Фокус“ го попита, а той отговори: Не. Езиковият модел не пази спомени за конкретни текстове, които е генерирал за различни хора.

Дори и да напише статия за дадена тема, той няма механизъм да я маркира като "своя“. Затова, ако някой поиска "признание“ за даден текст, отговорът няма да е положителен. AI може да генерира подобен текст отново, но никога няма да идентифицира конкретен като свой "оригинал“.

Появата на изкуствения интелект промени начина, по който мислим за плагиатството. Ако до скоро проблемът беше "копиране и поставяне“, днес говорим за съзнателно използване на инструмент, който генерира текст вместо нас. Академичните институции тепърва търсят баланс между използването на AI като помощник и забраната му като заместител на личния труд. Едно е сигурно – въпросът "Кой е авторът?“ става все по-сложен.