Това, заедно с натрупания през годините опит в разкопки и документиране на различни археологически обекти в Девня и Варна и Варненско, заедно с други колеги от музея, позволи на В. Павлова да стане един от най-добрите специалисти по средновековна археология. Това се отнася особено за средновековните български накити, където В. Павлова беше всепризнат капацитет у нас. Не случайно, нейната монография „Средновековни български накити", издадена през 2008 г. предизвика голям интерес у нас и в чужбина. Това наложи нейното преиздаване на английски език, което тя за съжаление, така и не можа да види. Много ценни са и други нейни разработки - две големи студии за ранносредновековните ремъчни украси от Варненския музей (заедно с Валентин Плетньов), за средновековните мъжки колани от България и др.
Ваня Павлова е съставител и съредактор на двутомен сборник със статии от голяма международна конференция, участва със свои статии и материали в редица престижни издания у нас и в чужбина, както и в каталози на международни изложби, има и две популярни издания за средновеквните накити на български и английски език. Тя е участник във всички експозиционни преустройства на Археологическия музей след 1981 г. и автор или съавтор на няколко специални изложби. Въпреки болестта си, работеше до последно върху поредната си научна статия, интересуваше се от музейните дела и следеше с радост успехите на своите колегите.
Освен отличен и прецизен учен, Ваня Павлова беше чудесен колега, верен приятел и човек, на когото винаги можеше да се разчита за искрена и безкористна помощ, както и за поредното веселие в музея.. Обичана от всички, позната и уважавана като човек и специалист сред музейната общност в България, тя също обичаше и уважаваше всички свои колеги. Нейната безвременна кончина оставя голяма и трудна за запълване празнина във Варненския музей.