Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Проф. Манол Соколов, хирург в Александровска болница, шеф-екип и член на Европейския борд по колопроктология, с над 20 години опит в лечението на колоректалния карцином, в интервю за "Здравето на фокус" на Радио ФОКУС.

Домашните тестовете за рак на дебелото черво насочват за ранното му откриване

На 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака. Ден, който ни напомня, че навременната диагноза и правилното лечение могат да променят съдбата на хиляди хора. Днес ще говорим за рака на дебелото черво през погледа на хирурга – специалистът, който често взима най-ключовото решение в лечението.

Проф. Соколов, колко значимо е заболяването рак на дебелото черво от гледна точка на неговото честота и разпространение у нас и по света

Колоректалният карцином е съвкупно понятие на рака на дебелото и на правото черво, т.е. ректума. Това заболяване увеличава своята честота в световен и европейски мащаб, в това число и в България.

Все повече придобива чертите на социално значимо заболяване, тъй като засяга през последните години все по-млада възраст. Таргетната възраст за заболяването е обикновено между 50, 75 години и нагоре, но в последните години, включително и в нашата клиника, сме свидетели на пациенти около 40-годишна възраст.

Заболяването в България е на второ място при мъжете, след рака на простатата, при жените след рака на гърдата, а за съжаление по смъртност, сред всички останали онкологични заболяванията, то заема второ място.

Заболяването драстично нарушава начина и качеството на живот на пациентите и на техните близки, така че е сериозен проблем. Още повече, че неговото лечение, проследяване и последствия, свързани с качеството на живот, отнема сериозен ресурс - и финансов, и човешки.

Предвид тази значимост има ли национална здравна политика за профилактика?

За съжаление, в България изоставаме от тази европейска и световна практика, въпреки че преди 5 години стартира Национален антираков план, който цели да обхване повече от 2 милиона души със специфични изследвания за ранно откриване на този вид рак и намаляване на смъртността с около 30%. Такива са целите до 2030 година.

Много позитивна беше една национална скринингова кампания през 2024-та и 2025-та година, организирана от неправителствена организация. Идеята беше да се разпространят в аптеки, в кабинети на лични лекари и в лаборатории безплатно за пациентите специфични тестове, които откриват скрито наличие на кръв във фекални проби.

Т.нар. хемокулт тест се използва отдавна, още в края на миналия век в редица държави от Западна и Средна Европа с доста добри резултати. Доброто на тази кампания беше, че бяха обхванати над 90 000 души, а резултатите показаха малко над 14% положителни тестове от всички изследвани лица. Всички те бяха насочени за последващо високо специализирано изследване - специални ендоскопски изследвания и фиброколоноскопия за откриване на ранен карцином на дебелото или правото черво или пък за предракови състояние, което е изключително позитивно от цялата тази кампания.

Идеята е да се премине от такива епизодични кампании към по-мащабна скринингова програма, за което обаче се изискват и повече ресурси от Министерството на здравеопазването.

Тези тестове могат ли свободно да се купят в аптеките, ако човек сам реши да се изследва?

Могат, да. Достъпни са и са насочващи за диагнозата. Изключително важно е, хората, особено над 45-годишна възраст, да се снабдят и да направят този вид изследване.

Много хора свързват лечението на рака с химио- и лъчетерапия, но хирургията често е решаваща. В кой случаи хирургичното лечение е основният, решаващият елемент при рака на дебелото черво?

Както всяко онкологично заболяване, така и колоректалния рак подлежи на мултидисциплинарно комплексно поведение в неговата диагностика и лечение. Хирургията е водещият метод. Както всички други онкологични заболявания при установяване на такава диагноза, пациентите задължително биват разглеждани подробно на специализирани онкологични комисии. Във всички големи университетски болници съществуват такива, в Александровска болница също имаме такава комисия. Те се състоят от хирурзи, патоанатоми, образни диагностици, лъчетерапевти и химиотерапевти и при нужда се ангажират и други специалисти. Там се взимат всички решения за лечебното поведение при тези пациенти, за начина на проследяване.

Но хирургията е водещият метод за лечение, който обезпечава добра прогноза.

Интересното при този вид карцином, особено при ректалния карцином, рака на правото черво, особено когато е локализиран в средните или долната трета на червото, задължително се започва по световни гайдлайни с предоперативната т.нар. неоадювантна радиотерапия - лъчелечение, много често в комбинации и с химиотерапия. След определен изчаквателен период за постигане на определен радиобиологичен ефект се пристъпва и към радикалното хирургично лечение. Но хирургията, спазвайки принципите на онкологичната радикалност, е методът, който би могъл да отстрани тумора заедно с прилежащите му лимфни възли и да гарантира добра прогноза за пациентите.

Има ли етапи на заболяването, при които операцията може да се избегне, и въпреки това пациентът да бъде излекуван?

Да, в съвсем началните стадии при колоректалния карцином. По всички световни класификационни схеми съществуват четири клинични стадия. В съвсем начални етапи, когато има наличие на т.нар. предраково заболяване, т.е. полипи по лигавицата на стената на дебелото черво, при извършване на диагностиката с фиброколоноскопия и откриване на такива полипи, на един етап те могат да бъдат отстранени, което е превенция срещу еволюцията на тези полипи в развитието на рак. Като пациентите задължително подлежат на последващо наблюдение. Съществуват и различни други методики и начини на действие при определени ректални карциноми, когато комбинирана лъчехимиотерапия позволява в началните етапи на тези заболявания един вид стапяне на тумора. Тези пациенти задължително подлежат на последващо стриктно наблюдение, в определен процент е възможно да се избегне нуждата от операция.

Какви са основните промени в хирургичното лечение на колоректалния карцином през последните години?

Тенденцията е за преминаване от конвенционална, отворена хирургия към т.нар. минимално инвазивна хирургия, която от 20 години се наложи като златен стандарт, така наречената лапароскопска хирургия. Гражданственост е добило понятието "безкръвна оперативна интервенция".

През последните няколко години роботизираната хирургия при колоректалния карцином, както и при много други, навлезе широко. Така че идеята е за преминаване от травматична, отворена хирургия, към минимална инвазивна, щадяща оперативна интервенция, която обаче в никакъв случай не е за сметка на онкологичната прогноза при тези пациенти. Напротив, множество проучвания през годините от цял свят са показали, че минимално инвазивните оперативни интервенции имат същите онкологични резултати, както отворената хирургия. В много отношения те и я превъзхождат. Но пак позитивите от минимално инвазивните оперативни интервенции са изключително бързото възстановяване на пациента, по-малката оперативна травма, по-добрия козметичен ефект при пациентите, което не е маловажно, а и в най-голяма степен, което има значение и за нас, намаляват риска от следоперативни инфекции, от хернии на предната коремна стена.

Една от най-големите тревоги за пациентите е как ще изглежда животът им след операцията. Как хирургът балансира между онкологичната радикалност и качеството на живота след самата операция на пациента?

Изключително важна е комуникацията с пациентите. Хирургът обикновено е първият, който се среща с пациентите след установяване на диагнозата.Той обяснява в детайли състоянието, необходимостта от определен вид оперативна интервенция, риска и опасностите от усложнения и негативни последици, начина на промяна на живота на пациентите след операцията. Всичко това е отговорност на лекуващия лекар, който заедно информирано съгласие на пациента за определен лечебен подход, взима решение.

Какъв е реалният възстановителен период след хирургичното лечение или той е строго индивидуално при различните пациенти?

На първо място е радикалността и борбата за живота на пациентите. Разбира се, трябва да се акцентира много и върху неблагоприятните последици след оперативна интервенция, наличието на т.нар. чревна стома след оперативната интервенция, с която пациентите трябва да бъдат обучени, да свикнат и да водят нормален живот.

Така че добрата комуникация и наблюдението след оперативния период, съветите, които целият лечебен екип дава на тези пациенти, са изключително важни за подобряване на тяхното качество на живот.

За съжаление, в България в този мултитим не фигурира клиничен психолог, както в западните държави, което е минус и в бъдеще трябва да се помисли сериозно и по този въпрос. Така че радикалността, постигането на добри онкологични резултати и свързаните с това промени в начина на живот на пациентите да бъдат балансирани и с най-добър ефект за живота на тези хора.

Казахте, че при отстраняване на полипи от дебелото черво е необходимо проследяване, на какъв период от време?

Зависи от хистологичният резултат. Всеки полип, отстранен по време на оперативна интервенция, се изпраща задължително в клиника по патологична анатомия. Там по специален начин се изследва този материал и се излиза със становище относно диференцировката на тумора, точния хистологичен резултат, наличие или не на лимфни възли при отстранен рак, а при полипите какъв е видът. Различните видове полипи имат различен потенциал и това именно строго индивидуално определя и периода, през който пациентите трябва да бъдат проследени, дали ще бъде на 3-6 месеца или на по-дълъг период. Въпросът е да не се губи връзка между пациента и следващия лекар, за да могат да бъдат установени евентуални ракови образования в ранен етап. Това е ключовото, пациентите да бъдат диагностицирани още в първи, втори клиничен стадии. За съжаление, в България над 50% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти клиничен стадии и поради това смъртността в България е доста по-висока. Единствено България и Кипър са двете европейски държави с повишаваща се смъртност от колоректален карцином през последните години.

Защо толкова късно се открива заболяването у нас, защо не в първи и втори етап, а едва в трети и четвърти?

Това е свързано от една страна както със здравната култура на българската популация, така и с липсата на скринингови програми както е в останалите високоразвити държави по света. Там застрахователните институции не подновяват полиците, ако пациентът не премине през тези задължителни изследвания, което има позитивен социален ефект чрез намаляване и на разходите. Трябва да продължим да се учим. Ние това правим в нашата извънболнична практика, когато приглеждаме пациенти, при най-малките алармиращи симптоми привличаме тези пациенти за колоноскопско изследване, отново с идеята да бъде открит евентуален проблем в неговия най-ранен етап, което е предпоставка за добра прогноза на 5-годишна преживяемост.

Това означава ли, че в ранните етапи няма симптоми и пациентът не подозира нищо?

Така е. При много от онкологичните заболявания началото е коварно, без симптоми или със симптоми, които се припокриват с доста други състояния. Така или иначе наличието на алармиращи симптоми, като нарушение в ритъма на дефекация, примес на кръв или слуз в изпражненията, независимо от това дали пациентът има или е страдал от хемороиди, е сигнал да потърси лекарска помощ. А лекарите, включително и общопрактикуващите, задължително трябва да ги насочат към специализирано заведение, в което би могло да се извърши това високоспециализирано изследване, именно фиброколоноскопия за установяване на предракови или ракови състояния. Особено наличието на анемичен синдром, т.е. ниско ниво на хемоглобина при пациенти над 45-годишна възраст, дори при наличие на хемороиди и кървене от тях, задължително трябва да изискват ендоскопски изследвания за отхвърляне на диагнозата рак, особено на дясната част на дебелото черво, а и фиброколоноскопия за отхвърляне на рак на стомаха. Така че са необходими целенасочени и обширни изследвания за отхвърляне на раковата диагноза за тези пациенти. След това лекуване на хемороиди или други състояния, които причиняват проблема.

Храната ли стои в основата на този вид рак?

Стилът на живот и начинът на хранене. За съжаление, в традиционната българска кухня се консумират много преработени меса, пушени меса, консервирани храни, бедна на фибри храна. Бързото хранене е изключително вредно, застоялият начин на живот, затлъстяването, в което ние сме една от водещите държави в Европа, както и ниска физическа активност. Промяната на всичко това в начина на живот е начинът да сме в правилната профилактика на това състояние. Разбира се и задължителна фиброколоноскопия дори без наличие на никакви симптоми във възрастта след 45, максимум след 50-годишна възраст. Това е задължително.

Веднъж годишно предполагам?

Първата колоноскопия трябва да бъде след 45-50-годишна възраст. Ако не са установени никакви патологични изменения, следващата колоноскопия се прави чак след 5 години. Ако има обаче наличие на полипи, т.е. на предракови състояния, тогава вече този интервал е доста по-скъсен, именно с цел предотвратяване на късните стадии на диагноза на рака на дебелото черво и правото черво.

Световният ден за борбата с рака ни напомня, че здравето е преди всичко в нашите ръце и трябва да бъдем отговорни към него. Благодаря Ви.

Аз ви благодаря.