Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Ралица Генчева за спасението от състоянието на "burnout": Трябва да осъзнаем, че работата не е единственият начин да се чувстваме успешни в живота
Автор: Екип Varna24.bg 13:32 / 01.11.2023Коментари (0)794
©
"Почти всички неща в живота ни, както и менталните проблеми са свързани с нашия фокус и това на къде го насочваме. Много хора отказват да отправят фокуса си в друга насока, да видят, че има по-важни неща от успеха в работата и че могат да успеят не единствено с цената на здравето си", това каза пред "Фокус" българската авторка Ралица Генчева, която често засяга темата за минимализма и burnout в социалните си мрежи.

"Човек трябва да осъзнае, че работата не е единствения начин да бъде щастлив и да се чувства успешен в живота. Успехът за всеки е нещо различно. За много жени това да бъдат майки е успех, за много мъже това да бъдат отговорни съпрузи е успех, тоест невинаги успехът се изразява в нашите постижения на работа, така че е хубаво човек да си обърне фокуса", обяснява още тя.

С българската авторка Ралица Генчева си поговорихме по една важна и актуална тема, а именно за такa нареченото емоционално "прегаряне“, по-известно като burnout.

На въпроса "Каква според теб е разликата между това да си амбициозен и това да прескачаш собствените си граници?", Ралица отговори: 

"Не знам дали има разлика, по-скоро е степен. Амбицията, до едно време, мисля че може да бъде много полезна за един млад човек да се развива, въпросът е да не става болна амбиция.

В един момент, когато имаш амбиция трябва да имаш цел, да си целенасочен, целеустремен и да имаш чувство за смисъл. Особено при burnout-а, поне при мен се наблюдаваше състояние, в което вече амбицията и това усещане за растеж малко остава на заден план и е изместено от един работохолизъм. Не си сигурен точно защо го правиш, тоест е нещо, което те е увлякло и е буквално като зависимост - повишава ти адреналина.

Работохолизмът е това, с което човек трябва да се бори, той надхвърля тази здравословна амбиция, която всеки млад човек има. Тук трябва наистина да си дадем сметка докъде искаме да стигнем в стремежа си да се развиваме и да се замислим дали не можем да го направим по много по-здравословен начин.

Някой път не е нужно да стигаме до работохолизъм и burnout, за да успеем. Трябва да вложим много повече енергия в това да намерим начин да успеем без да стигнем до прегаряне, да изпълним целите си, а не да прегорим и тази амбиция да бъде безсмислена, защото няма да постигнем нищо вече прегорели от изтощение"

Ралица е категорична, че работохолизмът се отразява негативно на личния живот, защото хората забравят другите важни неща в живота като приятели и семейство. 

"Когато усетим, че влизаме в този момент, е хубаво да се обърнем към другите важни неща в живота си и да им отделим поне толкова време, колкото отделяме на тази работа", съветва ни тя какво да направим, когато сме напът да "прегорим" емоционално. 

За границата между полезния и вредния работохолизъм авторката споделя, че това се определя  от "количеството работа и това как се чувстваме от нея". 

"Аз минах от корпоративна среда към нещо, с което се занимавам и много обичам, но все пак си давам почивка и от него. Колкото и да харесваме това, което обичаме, трябва да имаме един количествен измерител докъде е здравословно. Трябва да се намери точната граница, дори да трябва да е като дисциплина", съветва Ралица.

"При хора като мен, които много лесно се увличат в работа, е въпрос на дисциплина, защото съм видяла, че много хора, особено тези, които имат склонност да прекаляват с работата, не знаят къде да спрат и не могат да го направят по естествен начин.

Аз трябва да си поставя граници, защото без тях се увличам много лесно. За всяко едно такова увличане или зависимост, било то работохолимъм или нещо друго, трябва да си поставяме ясни граници и да си ги спазваме, защото всеки има слаби места, където много лесно залита. Хубаво е ние да контролираме тях, а не те да контролират нас", черпи от опита си авторката.

Ралица Генчева ни разказва какво се случва с душата и тялото ни, когато преминаваме през burnout. 

"Тялото и умът ни сигнализират много ясно. Проблемът е, че ние много често не ги слушаме. При мен например бяха паник атаките, при много хора се проявяват паник атаки, пристъпи на тревожност и усещане за една безпомощност. Особено при burnout-а, ти имаш чувството, че имаш един безкраен лист от задачи, който не намалява, само се увеличава и ти никога няма как да свършиш всичко това", така облича в думи чувството за burnout тя.

На въпроса "Къде щетите от burnout личат по-ясно - върху физическото или душевното състояние и къде са по-лесно поправими?", Ралица отговаря, че щетите личат както върху физическото, така и върху душевното състояние и разяснява двата вида симптоми. 

"Физическите симптоми са много лесни за забелязване - хронична болка, главоболие, от липсата на сън - изтощение, замаяност, пристъпи на тревожност, паник атаки, проблеми с кръвното налягане и със стомаха са много често свързани с burnout-а", разкрива тя.

Повечето хора не са свикнали да гледат на тези симптоми "като на нещо, чиято причина може да бъде психическа".

"Дори не психическа", пояснява Рали, "защото нервната ни система е част от нас и засяга цялото ни тяло. Физическите симптоми са много лесно доловими, но тук наша задача е да търсим причина не само да отидем на лекар и той да ни каже "Имате проблеми със стомаха, пийте това хапче". Хубаво е да разучим и другите причини, които могат да пораждат това физическо неразположение. Особено когато те са няколко. Когато имаме по едно и също време проявяващи се няколко физически неразположения, това е свързано с изтощение, прегаряне", разяснява авторката.

"Моят съвет е хората да не пренебрегват това и освен на всички прегледи и лекари, да отидат и на един невролог или психолог, просто да видят дали не е това причина за неразположенията им", добавя тя.

Авторката обяснява и за психическите признаци на наближаващ burnout. Това са  чувство за тревожност, безпомощност и чувството, че не се справяме добре, никога няма да се справим, и загуба на увереност и спокойствие. 

Ралица е категорична, че макар терминът burnout да се свързва с отношенията на човек с работа му, той може да бъде причинен и от други фактори. 

"Много често съм разсъждавала по въпроса дали самото преработване води до burnout или всичко, което го съпътства. Ако ти се преработваш в една токсична среда е много по-вероятно за по-кратък период от време да стигнеш до изтощение. Може не самата ти работа да е отговорна или напрягаща, а токсичната среда да доведе до изтощение", признава тя. 

"Тук е много тънка границата - дали количеството на работа е ключово, или количеството плюс средата. Дали ние се преработваме, но в една токсична среда. Има хора, които работят много часове, но в една много здравословна и подкрепяща среда, те много рядко или много бавно стигат до burnout", уточнява Ралица.

Българската авторка отбелязва и каква е разликата между стрес и burnout.

"Когато преживеем травматично събитие, много често има стрес, който е свързан с него. Това е нещо, което да ни изважда от строя за известно време. Това е стрес и не е същото като burnout. Стресът е нещо, което може да доведе до burnout, но това не е задължително. Може просто да минем през стреса и да го преживеем и после да продължим живота си.

Докато burnout-ът е като една свещ, която гори, гори, гори, и става прегряване, то е много по-дългосрочно във времето. Стресът е нещо, което може да отключи burnout, но е възможно и да отшуми много по-бързо. Да, може да са и лични събития. Тук натрупването е важно дали ще е от работа, от лични обстоятелства, или от токсична среда или личност около нас, то трябва да се натрупва и реално да има по-дълъг период от време, в който това да ни влияе и изтощава. Просто едни моментен стрес не води до burnout", категорична е тя.

На въпроса "Кое е онова, което кара младите хора да продължават пагубния начин на живот - високите приходи или стремежът им да се чувстват по-успешни?", Ралица разказва: 

"Имам приятели, минали през 7-8 burnout-а, които живеят в едно почти постоянно състояние на burnout, съответно с всички физически и психически проявления. И все пак не правят нищо, за да прекъснат това състояние.

Това, което мен ме спаси беше, че burnout-ът ми беше в изключително крайна фаза и не бях способна да работя, иначе и аз щях да съм в това положение.

Мисля, че тази амбиция и този стремеж да успеем са нещото, което държи хората в това състояние", признава тя.

Ралица отчита, че е доста трудно за повечето амбициозни хора да си наложат самодисциплина против преработване, именно заради стремежа към успех.

"Този стремеж е проблема, който пречи на хората, както и страхът, който е огромна част от нежеланието за промяната, дори подсъзнателно страха да поемам в нова посока, да загубим всичко сигурно. Всеки има нужда да се чувства на сигурно и безопасно място и сме свикнали да мислим, че работа с постоянния доход е това сигурно място, а всъщност такова място няма.

Трябва да разберем, че сигурността е нещо, което трябва да възпитаме в себе и не идва от външните обстоятелства. Не е казано, че от работа, която носи месечен доход, в един момент няма да ни уволнят, да ни съкратят, че няма нещо да стане с компанията, да дойде пандемия или друго обстоятелство, което да спре растежа ни. Ние трябва да се опитаме да възпитаме тази сигурност в себе си и да нямаме този страх, който ни спира", съветва още Ралица.

Тъй като, за да предотвратим състоянието на burnout, трябва да знаем какви са неговите признаци, Ралица ни сподели от първо лице, какви са сигналите на емоционалното прегаряне.

"Много хора не могат да спят или се чувстват крайно изтощени. При мен адреналина и този работохолизъм ме държеше в постоянно превъзбудено и тревожно състояние. Даваше ми илюзия, че не съм изтощена. Водих много активен начин на живот- спортувах, излизах през нощта с приятели. Приятелите и роднините ми казваха да си взема почивка, аз им казвах че не съм уморена. При някой хора адреналина може да предизвика усещане, че си на "педала" постоянно и да не ти дава възможност да се отпускаш.

Други хора имат изключително голяма нужда да почиват, но не могат да спят или да си починат пълноценно. Чувстват се постоянно уморени и нямат желание да вършат нещо, неефективни са не могат да си отхвърлят задачите от списъка или просто при тях идва една такава капитулация почти. Едвам намират сили да живеят, да работят.. Наистина могат да са различни симптомите, хубаво е да посетим специалист", добавя още тя.

Освен на доста книги с поезия, Ралица Генчева е автор и на една по-различна книга на тема - минимализъм, ето какво ни разказа тя за минимализма: 

"Минимализмът е нещо, което открих по време на моя burnout и което до голяма степен спомогна да изляза от него. Това е начин на живот, в който ние не живеем с нищо излишно, опитваме се да елиминираме излишните неща от живота си, за да останат най-важните.

Минимализмът има различни степени, може да е много краен, може да е умерен, аз съм почитател на умерения минимализъм, тоест да живеем с всичко, което ни е необходимо и да елиминираме от живота си всичко, което не ни носи нищо, не ни носи щастие, а напротив. Особено да оставим нещата, които ни изтощават и ни пречат да бъдем щастливи. Това е едно опростяване на живота, което води до освобождаване, лекота и много по-голямо спокойствие, щастие и фокус към по-важните неща", разказва Ралица.

Авторката е категорична, че минимализмът е приложим за много хора", защото много от нас са по-чувствителни особено хората, които стигат до burnout".

"Изчистването на дома на средата, на ненужните задачи на по-емоционалните хора много им помага да се справят с това и да живеят по-спокойно. Наистина има голям ефект върху металното състояние на човек да си в среда, която е изчистена и ти вдъхва спокойствие, която не е пълна с много вещи и излишни неща. Когато трябва да работиш и средата ти е претрупана, това влияе на работа. В дома е същото, с връзките е същото, със задачите е същото, така че определено това има много добър психически ефект", признава минималистката.

Ралица сподели пред нас и за собствения си път към живота на минималист, който е започнал с книга на Мари Кондо, която книга на пръв поглед разказва за организацията на дома, но до голяма степен в нея е вграден и минимализма. 

Ралица обяснява, че е важно да се навлиза бавно в процеса и да се влага критична мисъл.

"Започнах да го прилагам малко по малко мисля, че това е ключово защото човек, ако се впусне в нещо той много лесно и сякаш се отдръпва от него. Много често пробваме, после го зарязваме, много често е краткосрочното и ефектът е краткосрочен. Когато навлизаш в нещо съзнателно с ясна мисъл защо го правиш и и подхождаш плавно към него с разбиране, то е много по-устойчиво във времето. Вече 7-8 години живея така и никога не бих се върнала към предишния си начин на живот", спомня си тя.

Авторката отбелязва, че доста хора не търсят отговорността за решенията в самите себе си. 

"Още нещо, което забелязвам напоследък хората дават цялата отговорност на всички решения, които им се предлагат на създателите на съдържание. Много от тази решения са лишени от смисъл, доводи или научна обосновка, но хората ги следват сляпо и после обвиняват, този който споделя. Винаги е имало хора, които споделят всякакви начини, било то валидни или не за справяне с нещо. Докато човек не опита и не приложи критична мисъл, няма как да знае, дали за него е приложимо. Хубаво е да не се впускаме на сляпо в каквото и да е решение, а да го осмислим и да видим, дали е подходящо да нас, тогава вече да опитаме", призовава към критическо мислене тя.

Относно бъдещите си творчески планове на финала на нашия разговор, авторката споделя, че в момента много малко мисли върху творчеството си, защото е създала свой бранд по който има доста работа. 

"Днес си мислех за минимализма и продължението на това, което съм създала- картите и книгата и много ми си иска да има продължение в малко по-ментален и духовен аспект. Разчистването на дома е доста лесно бих казала, когато го съпоставим с това да се научим да казваме "не" , да поставяме ясни граници, да късаме токсичните връзки в живота си и мисля, че каквото и да създам вече ще е в тази насока", казва тя.

"Не мисля, че има повече какво да се каже за разчистването на дома, това е нещо, което всеки с много простички съвети може да направи, но за да почувстваме наистина тази лекота и свобода, е нужно да направим много повече промени, много повече излишни места да елиминираме от живота си, което всъщност е много по-трудно. Аз вече от години съм разчистила дома си, но все още имам затруднения да поставям по-ясни граници, да казвам "не" и да си давам почивка точно, когато трябва, а именно при първите признаци на умора. Така, че да, определено замислям нещо, което по-скоро ще е в тази насока- как ментално и психически да разчистим живота си, след като вече сме разчистили пространството около нас", с тези думи завърши гостуването си в студиото на "Фокус", Ралица Генчева.

Илиана ПЕНОВА








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Кабинетът "Денков - Габриел"
Природни стихии
Застреляха Алексей Петров
49-ото Народно събрание
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: