Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Политиката и фантастиката понякога са едно и също. Цялата вселена, която създава жанрът научна фантастика – жанр, който и до момента аз обожавам да чета, е изключително важна за хората, които искат да се занимават с политически анализи. Фентъзито ми е много на сърце и винаги се връщам към жанра, но научната фантастика ми е още по-актуална. Това каза в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ журналистът и политически коментатор Руслан Трад, припомняйки специализирано списание за жанрова литература "Фентъзи Фактор“, което по думите му е белязало по най-добрия начин едно цяло поколение.

"Фентъзи авторите черпят идеи от себе си. Те са човешки същества, живеещи в своята културна среда и няма как да излязат с толкова много различни идеи, които да са чужди на човечеството, но пък ни карат много да се замислим. Аз за това препоръчвам на всички – дали на студенти по политология и международни отношения, или просто на хора, които се интересуват от тези теми – фантастиката е изключително полезна за развитие на абстрактното мислене, а то пък е полезно да разбираш международната политика,“ каза той и даде пример една поредица на фантаста Джон Скалзи, в която човешката междугалактическа империя е основана на търговски родове и олигархия, което е единственият реален начин на управление откакто има човешки империи.

Как изкуството интерпретира реалността в нашата история и в контекста на геополитиката е особено видимо в старите класически филми, като "Междузвездни войни“ на Джордж Лукас, използвани като политическа алегория – доброто/злото в конкретен архитип, в случая препратка към нацисткия режим и Втората световна война. Но според госта живеем във времена, в които тези термини преливат или пък вече изчезват. "Има нов тип режими, които са основани на технологичните гиганти, с които отиваме вече може би към Ричард Морган примерно, "Разреден въздух“ – нещо, което чука на вратата буквално в някои аспекти, дори живеем в едно такова време,“ каза Трад и посочи сериалът "Андор“, част от сагата "Междузвездни войни“, като пример, където имаме сериозно разминаване между политическото лидерство и моралния избор на главния герой. "За мен наистина е прекрасно произведение. За щастие не успя да се размие, т.е. имаше достатъчно епизоди без да натежи, без да се прелее в безкрайна поредица от сезони, в същото време много добре представи и донякъде нашия свят. Няма го това чисто разграничение добро-зло, а имаме доста нюанси, което е по-реалистичното.“

Водещият на предаването Благой Д. Иванов посочи "Аватар“ на Джеймс Камерън като филм, който реално пресътворява във футуристичен план нещо, което вече се е случвало в истор
ически – колонизирането и експлоатирането на нови светове: "Това нещо се е случвало и преди 4-5 века, вероятно ще се случва и след 4-5 века,“ каза той, а гостът на предаването допълни, че и в съвременния дигитален свят имаме подобни действия, които се засилват. "Това е някакъв аспект на човешката история, който винаги предизвиква негативизъм, но за съжаление е нещо, което като че ли човек не може да надрасне все още. Т.е. много е рано да говорим, че изведнъж планетата Земя ще се обедини и ние ще заселим други светове. Нужно е обединение, което засега не виждам.“

И водещият, и гостът изразиха несъгласие с привнасянето на съвременния мироглед и политика при адаптирането на произведения, и дадоха за пример творбите на Джон Толкин, който като автор пресъздава в творчество си своята култура на англосаксонските традиции, нордическата митология и фолклора на Ирландия, а режисьорът Питър Джаксън успява да запази автентичността на легендариума "без да вкараме собствената си политика в тези филми“. Заглавията "Z-та световна война“ на Марк Форстър и "Левиатан“ на Андрей Звягинцев са примери, в които човек може да припознае собствената си идеология. Въпросът тук според анализатора е как четем – "то хубаво четенето предизвиква размисли, само че какво правим, ако хората, които размишляват, нямат нужната култура да го правят?“