Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Рейчъл Прескот разбира, че е бременна с еднояйчни близначки – новина, която сама по себе си е рядка и вълнуваща. Само че радостта ѝ бързо е засенчена от тревожни прогнози. Лекарите я предупреждават, че бебетата вероятно ще имат синдром на Даун и сериозни сърдечни дефекти.

Това, което следва, не е просто медицинска информация, а постоянен натиск. По време на бременността ѝ е предложено да прекрати бременността… шест пъти.

Вместо подкрепа, Рейчъл получава съболезнования. Вместо надежда – сценарии за най-лошото. И макар че лекарите настояват за допълнителни генетични тестове, тя и съпругът ѝ Коди отказват.

За тях отговорът е ясен: резултатът няма да промени нищо и те ще обичат децата си въпреки всичко.

"Не виждах диагноза. Виждах децата си.“

Още при първия преглед в началото на бременността шестима специалисти последователно преглеждат резултатите и повтарят едно и също. Фокусът обаче не е върху реалния медицински проблем – сериозните сърдечни дефекти, които бебетата могат да имат, а върху възможността те се родят със синдром на Даун.

"Бяхме озадачени – защо това е най-голямото им притеснение?“, спомня си Рейчъл.

Въпреки всичко тя остава вярна на усещането си. Вътрешно вече е направила избора си – да даде шанс на живота.

През 2018 г. Шарлот и Анет се раждат – малки, крехки, но пълни с живот. Диагнозата за синдром на Даун се потвърждава, а страховете за сърцето се оказват частично основателни – едната от близначките по-късно преминава през операция. Но за родителите им най-важното е друго: те вече са родители на две прекрасни дъщери.

"Празнувахме“, казва Рейчъл. "Бяхме просто щастливи, че са живи.“

Въпреки това реакциите на околните често са изпълнени със съжаление. Мнозина предполагат, че семейството преживява загуба, а не начало.

"Бързо ги уверихме – няма тъга в сърцата ни за нашите красиви момичета“, споделя тя.

Шансовете еднояйчни близначки да се родят със синдром на Даун са изключително редки – приблизително едно на милион. Затова Рейчъл неслучайно нарича дъщерите си "моите чудеса“.

Днес, макар да са по-дребни и да се развиват малко по-бавно, Шарлот и Анет са като всяко друго дете – правят първите си стъпки, смеят се, играят и откриват света около себе си.

Те обожават да прекарват време с по-големите си братя, да тичат из дома и да играят с кучето си Макс.

Днес Рейчъл говори открито за преживяното – не с гняв, а с мисия. Тя иска да насърчи както родителите, така и лекарите да погледнат отвъд диагнозата. Защото зад нея стоят деца, пише Ladyzone.

"Любовта ни към тях надминава всякакви трудности, свързани със здравето им“, казва майката и е категорична: "Без колебание бих избрала децата си точно такива, каквито са.“