Нападенията обикновено стават при самоотбрана и зачестяват особено през размножителния период, когато възрастните пазят уязвимото си поколение. Някои от атакуващите чайки повръщат и дефекират върху хищника като допълнително въздействие.
Така нареченото "стълпотворение" върху натрапника обикновено започва с една-две птици, но постепенно може да се присъединят много. "Те гнездят на многобройни, гъсти и шумни колонии, така че често се хвърлят на групи срещу опасността" - разясни Пат Монагън, професор по животинска екология от университета в Глазгоу, Великобритания. По думите й обикновено "стълпотворението" има много добър ефект. Самата тя е попадала под атака по време на проучванията си: "Те те бият с крака по главата - ноктите им са остри и могат да нараняват." "Винаги се е смятало, че пускането на хищни птици от соколарите може да служи като средство за изгонване на чайките. Наблюденията показват точно обратното" - каза Монагън.
Въпреки агресивния, борбен и всеяден характер на чайките, в Европа намаляват популациите на трите главни вида на тези птици - херинговите, малките и големите черноклюнести чайки. Например гнездящата в Британия популация на херингови чайки е вече два пъти по-малка, отколкото през 70-те години на миналия век. Причината за спада не е изяснена, но вероятно е във връзка с променените условия на морската среда, замърсяването и развитието на промишления риболов, смята Монагън. "Тъй като броят на херинговите чайки, които гнездят в градовете, се увеличава, хората не осъзнават, че тези птици всъщност изчезват от бреговете ни. Чайките в градовете всъщност са малък процент от цялата популация и ще бъде тъжно, ако бреговете ни един ден останат тихи" - предупреди тя.