Станимир Ставрев: Началото на супергероите се поставя с появата на комиксите

Супергеройското кино доминира в последните двайсетина години на световната кино сцена в конкуренцията между двете американски комиксови издателства "Marvel“ и "DC Comics“. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" подкастърът Станимир Ставрев. "Началото на супергероите се поставя с появата на комиксите в началото на 30-те години на миналия век, които започват като много леки историйки, комиксови смешки, предназначени най-вече за деца. Те са били като цяло едно леко епизодично седмично четиво, като целта им е да предават посланията на своите създатели. Към края на 30-те излиза и най-хитовият супергерой Супермен, който е създаден главно за да накара да се чувстват по-добре децата в периода на Голямата депресия и между Първата и Втората световна война. Комиксите винаги са били заредени с доста скрити послания, социални коментари, дори пропаганда в много отношения.  Пример за това е героят Капитан Америка, който всъщност е създаден с цел да романтизира идеята за това американците да си включат във военната служба и във Втората световна война, което е доста далече от съвременния му образ,“ разказа още той.

По думите му адаптация на комиксовата медия към киното става доста по-късно и става доста трудно. Едва през 90-те години започват да се правят повече комиксови адаптации, като една от причините това да стане толкова късно е техническото изпълнение. Като друг проблем Станимир Ставрев посочи и самият формат на издаването им – комикс и графичен роман. "Голяма част от комиксовите филми или по-успешните комиксови филми са базирани на графични романи. Този формат на графичен роман се предава сравнително добре във филмов формат. Останалите обаче са по-подходящи за сериали, а както знаем бюджетите на сериалите са далеч по-ниски. Супермен и Батман дебютират в игралната развлекателна индустрия именно под формата на сериали още 40-те 50-те години. Точно поради този факт едва през 90-те започват да се утвърждават пълнометражни комиксови игрални филми,“ разказа още той.

 

Началото на хегемонията на супергероите се поставя от филма "Батман“ в 1989 година, поясни Станимир Ставрев: "Той е първият изключително касов филм. И оттам нататък вече вратите се отварят, макар и почти 10 години по-късно, със заглавия, като "Блейд“ (Blade),  "Х-мен“ (Х-Men),  "Спайдърмен“ (Spider-Man), и вече по-нататък "Дявол на доброто“ (Daredevil), "Хълк“ (Hulk), и още безброй много. Но виждаме и нещо много интересно: към началото на 2005 година, когато вече имаме и няколко провала, като третия "Блейд“ или "Фантастичната четворка“, виждаме и едно разглеждане на по-различни проекти, проекти като "Град на греха“ (Sin City), като "Константин“, като "300“, които не са точно класическия пример за супергерои. В рамките на десетина години виждаме може би над 15 заглавия, които са по няколко през година, което води до едно леко пренасищане на пазара. И дори може да говорим за една лека мини криза в комиксовото кино към 2005 година до момента, в който се появява и Кристофър Нолан с "Батман в началото“ (Batman Begins) и показва, че всъщност комиксовото кино може да бъде един много по-различен формат – той може да бъде драматичен, той може да бъде разглеждан не като популярно кино, а като едно доста по-сериозно кино,“ смята той.  

 

"2008 година е една много любопитна година за комиксовото кино, защото тя едновременно маркира един връх, бих казал доста недостижим напоследък връх в комиксовото кино и изкуството зад него, но и едно начало към една комерсиализация и към превръщането на комиксовото кино в бизнес. През 2008 година излиза "Железният човек“, който е първият филм от така масовата споделена вселена на "Марвел“ (MCU). И оттук нататък започва сериозната криза,“ допълни още Станимир Ставрев.

 

Според него една от причините за провала на комиксовото кино в последните години е това, че гигантите в света на супергеройското кино "Марвел“ и DC вече не представляват създатели на съдържание, а са просто един маркетингов бранд, зад който стоят огромни корпорации, които движат всички филми, които се случват. "Неслучайно имаме криза в супергеройското кино, защото всеки един бизнес може да изпадне в криза, а супергеройското кино е един изключително планиран бизнес.“

 

Според Благой Иванов има още един много важен фактор за развитието на кризата в супергеройското кино: "Освен затварянето на хората около пандемията, стачките на сценаристите и на актьорите, има един трети фактор, който е много важен и не бива да го пренебрегваме, а именно това, че има едно съчетание, една перфектна буря от токсичност в създаването на такъв тип съдържание: от една страна пренасищане с твърде много заглавия – ние знам, че "Дисни“ като компания искат да генерират съдържание за своите платформи и за своите канали – и се правят безразборно много неща без качественият контрол да се взима предвид, и от друга страна, разбира се, няма как да не спомена политизирането на тези заглавия. Тези две неща в съчетание според мен са изключително отровни в дългосрочен план, и според мен това е основната причина ние в момента да имаме тази криза.“

 

"Пренасищането на съдържание е феномен, който се среща навсякъде – той се среща в литературата, в игри, в телевизия, във всичко, - смята Станимир Ставрев. -  И няма проблем с това да има пренасищане на съдържание. Комиксовият жанр като комикс, като някаква форма на литература, също е пренаситен със страшно много слаби и неинтересни, непродаваеми заглавия. Проблемът, който имаме тук, е по-скоро различен. Проблемът е в това, че зад комиксовото кино в момента няма хора на изкуството, комиксовото кино се прави от бизнесмени, които вадят едни екселски таблици и казват: "Конкуренцията е успешна, защото има главен герой жена, има примерно от тази, от тази, от тази раса, от тази сексуалност,“ от един куп критерии. И всички режисьори, които правят комиксово кино, трябва да следват тези силно разчертани заглавия – колко смешки трябва да има, колко препратки към различни творби трябва да има. "Флаш“ е един голям пример за това – пълен с препратки, които можеха да бъдат много приятни и интересни, но когато човек ги гледа, ние всички можем да усетим защо са направени те: направени са по шаблон, те са направени, защото трябва да ги има, а не защото имат някаква някакъв сюжетен смисъл,“ каза още той.

Според него обаче кризата не предполага залез в комиксовото кино, а по-скоро предстои трансформацията му. Тя предполага промяна в начина, по който се прави комиксовото кино в момента: "Супергеройското кино няма да изчезне, по-скоро то трябва да промени може би своя формат, може би парите, които се наливат в него, и съответно парите, които се очакват от него, за да може да видим едно завръщане на движените от режисьори филми, а не бизнес модела на Кевин Файги, който вече стана шаблон за всички студия.“

 

"Аз лично се надявам целият този бизнес фарс, който се развива в кино пространството, да не откаже зрителите от това да консумират съдържание, тъй като съществуват много приятни и дори важни комикси, филми и сериали. И не трябва да забравяме едно от най-важните неща: комиксите съществуват за това да отворят децата към света на въображението, към четенето и към мечтанието дори. И това нещо не трябва да се губи без значение какъв е форматът, и без значение дали филмите, които ще гледаме занапред ще струват стотици милиони,“ категоричен е Станимир Ставрев.