Стефани Ханджийска: Танцът не е просто тренировка, а възможност да изразим себе си

Винаги съм била влюбена в движението и в танца. Той е не просто тренировка, упражнение и механично движение на тялото, а възможност да изразим себе си или да се свържем с другите. Това каза Стефани Ханджийска – хореограф, танцов артист и учител по движение, в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“. Тя е носител на награда ИКАР за съвременен танц и пърформанс и награди от Столична община.

Стефани Ханджийска сподели, че като дете мечтата й е била да стане космонавт или балерина. Обичала е да си измисля танц за всяка песен. "Още тогава отнякъде ми дойде тази идея, че има човек, който създава танците, мисли ги, организира ги и ми се стори още по-интересно аз да съм този човек. Осъществих тази детска мечта и сега това е моята кариера“, разказа Стефани Ханджийска.

През годините учи различни танцови техники. Прави магистратура в Лондонското училище за съвременен танц и след това остава да живее там. "Сега като хореограф мога да кажа, че взимам от доста различни места самата техническа подготовка за танца, който създавам. Има и балетна подготовка, през която сме преминали, но аз съм съвременен танцьор“, обясни тя.

След години танцова и хореографска практика се квалифицира и като йога учител в Лондон, а след това взима и пилатес сертификат. "За мен тялото е нещо холистично. Когато работя с клиенти или с ученици или създавам нова танцова творба, всички тези неща, цялото знание за тялото идва заедно в една система“, обясни Стефани Ханджийска.

Човекът е комплексно същество. Има физическо тяло, емоционално и духовно тяло и те създават неговата цялост. "Тези три слоя са факт. Танцът е нещо, което събира всички тези неща в едно. Често казваме, че танцьорите са атлетите на Бога, защото те са емоционални и физически атлети.“

Казва, че за нея най-важна е възможността да работи и да създава ново и оригинално изкуство като хореограф. Пренася добрите практики от хореографията и танцовото изкуство в България. Наградите са резултат от тази работа, а не самоцел.

"Номинацията за ИКАР беше нещото, което ме накара да си тръгна от България, защото си казах, че съм твърде млада, за да ме номинират. За мен това беше едно голямо личностно събуждане. Бях на 26 и ме номинираха за ИКАР. Останалите номинирани бяха мои учители по хореография и просто си помислих, че това не е реалистично“, сподели Стефани Ханджийска.

Номинацията й е за "Йон (пиеса за осиновените)“ – документален танцов спектакъл, посветен на темата за осиновяването. "В него се чуват интервюта на вече възрастни хора, които са осиновени, и на семейства, които успешно са осиновили деца в България. Те разказват за това как те се чувстват като осиновени и осиновители в България, каква е стигмата, какви са предразсъдъците. Тази тежка социална тема мисля, че успешно я преработихме през танца. По-лесно се говори за трудни теми през изкуството“, смята хореографът.  

На 13 февруари тя ще се включи като лектор в организираното от Ratio събитие "Движение“, където ще говори за това как се тренира човешкото тяло, за да преодолее собствените си лимити.

В момента работи върху новия си танцов спектакъл и танцов филм – "Заек“. "Правим една танцова приказка, един ритуал на преход на едно момче, което преминава в млад мъж. Тя е по сценарий, който аз написах“, разказа Стефани Ханджийска.

Премиерата на "Заек“ е на 24 и 31 март в "Топлоцентрала“.